Но поне още не е повърнала.
17
"Госпожо! Госпожо!
Бианка чува как Роуз я вика. Тя слиза от леглото и долавя по кожата си дъх на оцет. Навежда се през прозореца и вижда как Роуз я гледа от алеята. Зад нея Нед, Фарзад и Тимоти стоят като деца около смъртния одър на родител.
Кажи, че не е вярно - моли Роуз, - всички тези глупости, които Джени Солвър разправяше, че си заразена с чума.
"Кой се грижи за Джако? Бианка отговаря, опитвайки се да звучи така, сякаш не я мъчи нищо повече от леко главоболие. "Кой се грижи за клиентите и следи за приходите?
Роуз поклаща глава в отчаяние. Черните ѝ пръстени се разпиляват непокорно по раменете ѝ. Тя вдига пръстен с ключове. "Вяра, госпожо, не бива да се притеснявате по този въпрос.
"Заключили сте - сигурно?
"Да, госпожо.
"А прозорецът на тавана - в старата стая на господин Николас?
Заключен, госпожо - казва Роуз с уморен тон. "Той е заключен, откакто той отиде в жилището на госпожица Мъзел.
"Но какво да кажем за търговията? Не можем да живеем на въздух, глупаво момиче. Всички ще отидат в "Добрия съпруг" и "Турската глава".
Не, няма да отидат - крещи Нед. "А ако отидат, аз ще ги върна обратно.
Фарзад протяга предмет, увит в плат. Бианка долавя вкусната миризма на задушено агнешко. Нося ви най-добрия абгушт - извиква той гордо. "Много е добър за болната госпожа. После, когато решимостта му се разпада, казва: "Моля ви, госпожо Бианка - да не умирате. Не искам да губя втора майка.
Бианка трябва да потисне собствения си вик от болката, която се чува в гласа му. "Остави го до вратата, Фарзад, мило. Ще го взема, когато си тръгнеш - обажда се тя. "Има ли новини за Уилдърс?
Нед и Роуз се поглеждат един друг.
Стомахът на Бианка се превръща в лед. Бъди честен - изкрещява тя гневно. "Няма да ми направите услуга, ако излъжете.
Огненото лице на Нед се превръща в лицето на малко момче, което току-що е получило силен шамар. "Мъртъв, госпожо - констабълът снощи, точно след вечерната песен. Добрата съпруга Уилдърс го последва тази сутрин, на разсъмване. Той навежда глава, сякаш всичко е по негова вина.
За миг никой не знае какво да прави по-нататък.
"Енорията знае ли, че съм бил в тяхната компания? Бианка се обажда надолу.
Роуз скрива страха си под фанелата на презрението. "Онази клюкарка Джени Солвър не е спирала да кряска за това нито за минута, през целия ден. Когато попитам някого откъде е чул новината, винаги му казва госпожа Солвър. Тя се е вкочанила в леглото си от страх.
"Но болна ли е?
"Не според съпруга ѝ. Той е бил днес за своята бира. Каза, че е добре да има малко спокойствие. Очевидно тя се гърчи като епископ, болен от френска подагра. Роуз се смее неубедително. Но кога не е, госпожо?
Това е малко поощрение, мисли си Бианка. По-добре от алтернативата.
Върнете се в "Джакдаун", госпожо - казва Роуз простодушно. "Там можем да се погрижим за теб.
"Знаеш, че не трябва да го правя, Роуз, скъпа.
"Тогава ми позволете да вляза и да се погрижа за вас. Моля, госпожо.
"Това не е безопасно, Роуз. Не е безопасно за никого от вас да бъде близо до мен.
Не ни интересува - казва Роуз предизвикателно, а всички кимат с глави.
"Ако съм заразена, ще оставите Нед вдовец. Искате ли това?
Роуз започва да бълнува неконтролируемо.
Просто трябва да изчакаме и да се доверим на Божията милост - казва Бианка по-спокойно, отколкото се чувства. И не пускай Бъфъл на улицата. При сегашната чума тук енорията вероятно ще избие всяко куче, което успее да хване.
Роуз издава серия от звуци върху гърдите на Нед. За Бианка тя звучи като стар пияница с круп.
Нед превежда. Тя казва: "Бог вече не може да прави разлика между доброто и лошото".
Роуз се отдръпва от ръцете на съпруга си. Избърсва носа си в ръкава, заема четириъгълна стойка на гневно предизвикателство и крещи към прозореца: "Защо майстор Николас не е тук, за да те излекува? Защо ни е напуснал, когато имаме най-голяма нужда от него?
По-късно, в стаята си, на светлината на лоената свещ, поставена до леглото, Бианка протяга ръка към хълмчето, което коленете ѝ правят на покривката. Там са подпрени два документа, чието мастило вече е изсъхнало, а думите не могат да бъдат отречени. Те не могат да бъдат размазани и да не съществуват. Те стоят. За да ги напише, й е била нужна цялата й смелост, защото знае, че ако ги прочете някой друг, освен нея самата, тя ще бъде мъртва.
Аз, Бианка Мертън, бивша жителка на град Падуа, сега живееща в квартал Бридж без, в община Саутуърк, примирена с Бога чрез сигурното и трайно познание на възкресението, тук и тук правя своето завещание: