Никълъс застава над мястото, където за последен път се е грижил за Хортоп. В съзнанието му изскача ужасен образ - на младия чирак, който върти очи от ужас, когато осъзнава какво възнамеряват да направят мъжете, вдигащи импровизираната му носилка.
Знае, че Конъл никога не би могъл да измисли това без помощта на няколко мъже и без мълчаливото съгласие на всеки, който би могъл да се събуди и да стане свидетел на случващото се. Което означава - ако е прав в подозренията си - че е във властта на екип от убийци. Той се чуди какво би могло да се случи, ако самият той не беше изпаднал в толкова дълбок сън.
Когато се унася в движението на кораба, квадратът слънчева светлина откроява захвърленото моряшко габардинено палто на Хортоп, което лежи до преградата. Никълъс се навежда, за да го прибере. Не му се струва правилно да го остави там.
Когато го вдига, сгънат пергамент с остатъци от тежък восъчен печат, който все още е прикрепен, се приземява с таен плясък на палубата. Никълъс разпознава, че това е един от документите, които е видял Рейнард Голт от Варварската компания да връчва на Катал Конъл преди отплаването на "Праведникът" - същите документи, които е наблюдавал как чираците изучават след упражнението с оръдията, сгушени в дълбока концентрация, сякаш се готвят за изпит. Споменът му повтаря думите на Голт, които му каза сега: Това е на младите джентълмени... Пази ги. От тях зависи голяма печалба...
Никълъс вдига поглед, за да провери дали люкът е свободен, след което се оглежда към спящия екипаж, който не е на вахта. Не е сигурен защо го прави. Може би мисълта, че някои от мъжете, които в момента хъркат в хамаците си на няколко метра от него, може да са същите, които са изкачили Хортоп по стълбата, за да го убият. Удовлетворен, че не е наблюдаван, Николас разгръща единствения лист скъп пергамент.
Близостта на гредите на палубата го кара да се наведе малко и тялото му да засенчи документа. Той се приближава до променящия се квадрат слънчева светлина.
Гледа поредица от свързани помежду си кутии, съдържащи елегантно изписани съдебни ръкописи. А по ръба на пергамента има рамка от нещо, което изглежда като хералдически гербове. Той прочита съдържанието на първата кутия:
Сър Кловис дьо Басен, воин на Бога,
убит в Акра в Светите земи, 1190 г.
...
Никълъс се намръщва, чудейки се какво ли би могъл да прави един овчарски син от Уелд в Кент, притежаващ такъв документ. И тогава погледът му попада на един ред в края на страницата.
Тя е написана с различен почерк от текста в полетата. Едно-единствено изречение. Изписано с главни букви:
ДОКАЗАНО С НАДЛЕЖНАТА ВЛАСТ НА РУЖ КРОА ПРЕСЛЕДВАЧ, КОЛЕГИЯ НА ХЕРАЛДИТЕ
В един момент Николас се връща в разрушеното жилище на Соломон Мандел и се взира в двата фрагмента окървавен пергамент, които е вдигнал от леглото за мъчения. На единия е написано ROUGE CROIX. На другия е написано неразбираемото SUIVAN.
Може да е suivant - следващ... чува се как казва на Бианка. Последовател на червения кръст... И нейният отговор: Не съм сигурна, че това се превежда... Но ако е така, последовател на червения кръст би бил английски кръстоносец...
Сега Николас знае, че и двамата са били в грешка. Той е живял в Лондон достатъчно дълго, за да стане свидетел на нейния вкус към показността. Гледал е от тълпата как графове и херцози минават покрай тях в грандиозен спектакъл, а конете им са украсени с коприна и златни платове. Виждал е и самата кралица, макар и от брега на реката, когато е била докарана до Гринуич с баржа, на която лодката на Робърт Сесил е изглеждала като лодката на праведниците.
Но сега в съзнанието си наблюдаваше шествието на една от многото величествени ливрейски компании в града. Дали това са златарите, пивоварите, галантеристите или дори бакалите, няма значение. Погледът му е вперен в човека, който води авангарда и властно заповядва на обикновените хора да разчистят пътя. Човек, който блести с позлатена табарада. Церемониално назначен, офицер от колежа на оръжията. Надолу по ранг от хералда в ордена на великолепието.
Той е Pursuivant.
Изведнъж Никълъс чува стъпки по палубата, които се приближават към люка, и грубото шегуване на моряците. Той се отдалечава от слънчевата светлина и с цялото спокойствие, което може да събере, прибира документа в гънките на габардината на Хортоп.