"Уа алейкум, Саиди Конъл. Успешно пътуване, да? - казва мъжът през широк набор от чисти жълти зъби. "Аллах, най-милостивият, най-състрадателният, напълни платната ви с благоприятен вятър, да?
Да, направи го, Мули Хасан - казва Конъл и потупва опънатия платнен капак на гърнето. "Сигурно знае колко много обичаш английската консерва от берберис.
Никълъс гледа в зашеметено мълчание. Може ли този Катал Конъл, носител на подаръци от сладко, да е същият Катал Конъл, който може би - може би - е хвърлил в морето един парализиран английски чирак, докато е бил още жив?
Но аз ти донесох подарък, по-ценен от ягодите, Мули Хасан - продължава Конъл, като поглежда към Никълъс. Този младеж тук е пратеник на сър Робърт Сесил, министър на наше суверенно величество Елизабет. Той има писма за вашия принц.
Капитан Яксли от "Марион", той ми каза това - казва Мули Хасан. Той прави малък поклон на Никълъс. "Губернаторът на Сафи ще направи аудиенция при вас в Кечла съвсем скоро. Но първо трябва да отдадем чест на Негово Величество Ахмад Абу ал-Абас ал-Мансур, Златния, Завоевателя на Сонгай, Командира на верните. Това се изисква при пристигането.
За миг Николас се чуди дали от него се очаква да коленичи или да направи някакъв друг официален поздрав към султана. Когато Елизабет минава през Саутуърк с кралската си баржа - на път за Уайтхол или Гринуич - поздравът от брега на реката обикновено е добродушно веселие и риторични викове, които обикновено повтарят клеветите на Фарзад по адрес на папата и испанския крал. Но какво прави един току-що издигнат пратеник, когато за първи път стъпва на чужд бряг? Робърт Сесил е пропуснал да му каже. Той се обръща към Конъл за насока.
Но Конъл не проявява никакво уважение, освен че пуска сметката си за зареждане на масата до запаса от берберис. Той я разгръща. След това двамата с Мули Хасан се взират в спретнатите редове на почерка, които подробно изброяват какво е натъпкано в трюма на "Праведник". От време на време Мули Хасан прави отметка с перото си върху свитъка, след което прави запис в малката, позлатена книга на бюрото.
Могъщите вземат своя дял, мисли си Николас, докато гледа. Изглежда, че варварският бряг има повече общо с Англия, отколкото си е представял.
След като десятъкът на султана е договорен и регистриран, Конъл и Никълъс се връщат в "Праведниците". Шестте сандъка с мускети тип "мачлок" вече са на кея. Но изглежда, че не се бърза с извозването на останалата част от товара.
Няма никаква печалба от това, че се мотаете тук, д-р Шелби - казва му Конъл. При тази скорост на работа на тези мошеници ще мине известно време, преди трюмовете ни да са празни. А и момчетата ми ще искат известно време на брега, за да си починат. Ако ме разбирате.
Той подава ръка на Никълъс, за да я стисне.
Имате моята благодарност за това, че ме доведохте до безопасно излизане на сушата, капитан Конъл - казва Никълъс, чудейки се дали това е същата ръка, която помогна на Едмънд Хортоп да се прехвърли през борда. Има чувството, че стиска възел от въже, изкопано от океанското дъно.
Не си бройте кокошките - казва Конъл със смях. Дай им шанс и тези езичници ще ти изрежат сърцето и ще го продадат за почерпка, много преди да стигнеш до Маракеш.
Доволен, че се е откъснал от Конъл, макар и за малко, Николас тръгва нагоре по хълма към Кехла, старата португалска цитадела на върха му. Не е изминал много път, преди един млад мъж в кафява джелаба да се вмъкне до него и да се изравни с неговата крачка с лекота. Той има глава с гъсти черни къдрици и съзерцателно лице на поет.
Аз съм Хадир Бенхаси - казва той, сякаш това е награда, която му е присъдена. "Добре дошли в Сафи. Моля, кажете ми, дали сте изпратен тук от поклонническата компания на барбарите в Лондон?
Николас се взира в чифт нетърпеливи кафяви очи.
"Не се страхувам, господин Бенхаси. Казвам се Никълъс Шелби. Аз съм лекар. Изпратен съм от министъра на моята кралица, за да изучавам медицина във вашата страна. С какво мога да ви бъда полезен?
Нима Никълъс си мисли, че вижда облекчение по лицето на Хадир Бенхаси? Ако е така, то изчезва за миг. Момчето вдига ръце в жест на възторг, джелаба се плъзга по кафявите му ръце.
"Имам честта, Саиди, да бъда фактор на Варварската компания тук, в Мароко. Идвам от Маракеш, за да видя дали всичко е наред с товара на капитан Кон-Ел. Три дни на камила!
Николас оглежда лицето на Бенхаси за признаци на хитрост. Не намира такива. Но ако това момче наистина е факторът на Варварската компания, както твърди, тогава къде е Адолфо Сайкс? В мислите си Никълъс чува гласа на Робърт Сесил: Три кораба на Варварската компания са се върнали в Англия без нито една от депешите на Адолфо Сайкс. Опасявам се, че го е сполетяла някаква беда...