Уолтър Пемъл е мъртъв, старческото му мрънкане е прекъснато завинаги след едно необмислено посещение на сина му на Алеята на чушките. Къщата на Лазар зад градината на Бианка е превърната в място за настаняване на болни, макар че тя се чуди колко по-бързо биха издъхнали, ако знаеха какво ѝ се е случило на това ужасно място. Книжарят Айзък Бредуел, бивш партньор на Нед в пиенето, е отнесен от болестта и сега лежи в "Свети Спасител" заедно с всички от квартирата му: общо дванадесет души, включително две момиченца на три и седем години и шестмесечно бебе. Нед е успял да открие в сърцето си известна доза тъга по Бредуел, който някога така упорито се опитваше да настрои Никълъс срещу Бианка, когато той за пръв път дойде в Банксайд в годината на голямата си скръб.
Посещението на Бианка в църквата има малко общо с благодарността за оцеляването ѝ. То е въпрос на практичност. Енорийските власти се опасяват да правят бизнес с всеки, който не е доброволен член на паството, и затова тя седи на пейките в църквата "Свети Спасител" и слуша проповедите с толкова търпение, колкото може да събере, вярвайки, че Бог ще разбере, че в една нация от еретици протестанти вярващите понякога трябва да правят неща, които биха предпочели да не правят.
Не че предложенията ѝ за помощ са приети единодушно. Повече от няколко странични служители, ризничари и надзиратели са дали да се разбере, че според тях една жена не може да разбере сложните методи, чрез които се разпространява заразата. Въпреки това нейният малък аптекарски магазин на Dice Lane се е превърнал в мястото, където все още се развяват знамената на съпротивата, мястото на бойното поле, където оцелелите могат да се прегрупират и превъоръжат, отказвайки да приемат поражението. В резултат на това градината ѝ с лекарства се изчерпва. Често й се налага да взема назаем Тимоти от Роуз и да го изпраща по моста до складовете на търговците в Пети Уелс близо до Кулата, за да купи сухи заместители.
По график, който тя е организирала за енорията, ескадрони от жени излизат на разсъмване и привечер, за да осигурят почистването на уличките и алеите от отпадъци и отломки. Дори Джени Солвър играе своята роля, макар Бианка да подозира, че се радва най-вече на възможността да клюкарства. Тези части на Саутуърк никога не са били толкова чисти. Вратите се почистват с оцет, а тези, където е върлувала чума - с негасена вар. Отворените канализационни шахти се обливат с речна вода два пъти дневно. Сметището на Mutton Lane се почиства от кръв и остатъци по обяд и отново след вечерната песен. Средните и долните кладенци се изгарят, а отломките се заравят. Запалват се огньове, за да се изгорят старите рогозки и труповете на бездомните кучета. На Бъфъл не се разрешава да излиза навън и тя трябва да се ограничава в двора на Джакдаун, освен когато се стъмни. И само тогава в компанията на Нед.
Да, мисли си Бианка, нещата много са се променили за две седмици, откакто чумата се допря до бузата ми, погледна ме в очите и се пренесе нататък. Но едно нещо не се е променило. И това е нейният страх: че всичко, което Никълъс ѝ е казал за причините, поради които отива в Мароко, е било лъжа.
Когато проповедта свършва, Бианка се връща в магазина си, за да се подготви за очаквания наплив по обед. Тя проверява чувала със сяра. Той е препълнен до половината. Освен ако няма внезапно увеличение на търсенето - а молим се на Бога това да не се случи - би трябвало да стигне за още три дни. Тя отброява стръкчетата сушен босилек и ливадина и допълва оксимела с оцет и мед. Поставя напълнените съдове, флакони и парчета плат в подходящите за тях кутии и отново се пита дали има нещо, за което не е успяла да се сети през дните, откакто е стояла пред секретарката в черната полушуба и гарнираните чорапи в Сесил Хаус.
По негова покана тя написа писмо до сина на лорд ковчежника, в което го молеше да изпрати бърза пинацея, за да измъкне Николас от ръцете на Катал Конъл. Сега тя си представя, че писмото тъне в огромна планина от непрочетена кореспонденция, защото все още не е получила отговор или дори потвърждение, че е било благополучно доставено.
От Сесил Хаус тя се отправи към Уудроф Лейн, близо до Тауър Хил. Надяваше се, че приятелят на Никълъс - лорд Лъмли, може да ѝ помогне. Но Лъмли вече се беше оттеглил в двореца Нонсуч.
На следващия ден ѝ хрумва идеята да отиде с корабче до Гринуич или Уиндзор, за да потърси Робърт Сесил. Беше принудена да се откаже от тази идея, осъзнавайки, че шансовете стражите да ѝ позволят да стъпи на кралските водни стълби са малко по-добри от нула.
В крайна сметка реши, че най-доброто, което може да направи, е да съобщи на Рейнард Голт какво чудовище е наел за генерал-адмирал. Така два дни по-късно тя премина през моста, изкачи Корнхил и продължи към Птицекланицата, като се изправи пред злокобен вятър, който накара полите на ризата ѝ да се отскубнат от глезените ѝ, за да стигне до гилдията на Дружеството на търговците на храни на Конихоуп Лейн. Както се опасяваше, него го нямаше, а отегченият портиер отказа да й каже къде живее.