В резултат на това тя прекарва дните оттогава, измъчвайки себе си, като си представя най-лошата съдба на Никълъс. И смята, че вината за това е изцяло нейна.
Ако знаех, че е отишъл на варварския бряг само за да спаси лиценза ми за аптекар, никога нямаше да се държа така рязко с него, казва си Бианка повече пъти, отколкото й се иска да преброи. Можехме да измислим алтернатива. Можехме да намерим начин. Но в сърцето си тя знае, че с Робърт Сесил няма друг начин.
Затова не е изненадващо, че се налага да положи всички усилия, за да запази самообладание, когато Рейнард Голт, водещ член на Гилдията на търговците на храни и на Варварската компания, влиза в магазина ѝ с цялото безразсъдство на турист от северната част на моста.
Склонен съм да кажа: "Бог да ви дари с добро утро", госпожо Мертън - казва той, заемайки поза, която тя подозира, че има за цел да поласкае профила му. Но в днешно време човек може би не бива да изкушава съдбата.
Съвсем не съм сигурна как да приема това, сър Рейнард - казва Бианка. Тя прокарва ръка през косата си, мислейки си, че трябва да прилича на плашило в буря. "Какво ви доведе в Банксайд? Все още ли търсите шарлатани?
Той се усмихва. Приятна усмивка - за нейна голяма тревога. "Правих сондажи, госпожо Мертън. Чух, че сте се превърнали в бастион на Банксайд срещу заразата. Очевидно ефективен бастион.
"Правя каквото мога, сър. Това е малко.
Защо ме гледа с тази изненадана усмивка? Бианка се чуди. Сякаш току-що е забелязал ярко цвете в леха с плевели и не може да реши дали да го остави да разцъфти, или да го отреже от стъблото и да го прикрепи към скъпия си кадифен анцуг.
"Казват, че си имал чума".
"Кой го казва?
Хората - казва й той срамежливо. 'Явно си действала с някаква магия на физиката. И след това тя изчезна.
Казват, че можеш да променяш формата си. Казват, че можеш да пиеш отрова и да не се чувстваш зле. Казват, че си имала чума и си се излекувала. Казват, че си единствената вещица, която никой не смее да обеси. Тя е чувала всичко това преди.
"Страхувам се, че трябва да ви разочаровам, господин Голт. Това беше треска. Нищо повече.
За миг красивото му лице се превръща от усмихнато в сурово. "Тогава да се преструвате на друго е престъпление. Може да загубите лиценза си, дори да бъдете осъден на затвор.
"Не съм се преструвал на нищо. Това е Банксайд - тук приказките цъфтят по-бързо от пищялките. Имах треска.
Така твърдиш - казва той и малко се успокоява. Тя подозира, че му е трудно да издържа на проверката на увереността си. Струва ѝ се, че той е човек, който не може да стигне до друго заключение освен до правилното. Как така една толкова млада жена като вас знае толкова много за предпазните мерки срещу мор? - пита той. "В Лондон не е имало голяма опасност от десет години.
"Родена съм в Падуа, от майка, която е опитна в областта на естествената физика. Когато бях на осем години, се появи голяма чума. Казват, че сме загубили около двайсет хиляди души във Венето. Научихме се бързо.
Една вежда се вдига като оценка. Тогава Банксайд наистина има късмет да ви има.
"И тук ще остана, господин Голт. За разлика от някои от моите началници, които изглежда предпочитат да избягат, вместо да изпълняват задълженията си. Тя го поглежда директно. "Искате ли да избягате от града? Признавам си, че мислех, че вече сте го направили.
"Бях в Бристол, госпожо Мертън, по търговски въпрос. Когато се върнах, чух, че сте дошли в гилдията на търговците на хранителни стоки и сте ме потърсили. И така, ето ме тук.
"Вие се осмелихте да отидете в Саутуърк само за да разберете какво искам? А не за да ми отнемете лиценза?
"Защо да искам да ви отнема лиценза, госпожице Мертън, след като изглежда, че правите чест на професията на аптекаря? Голт й се усмихва със стъклена усмивка, през която тя вижда всичко. "Дойдох, защото исках да поговоря с вас за вашите предпазни средства срещу заразата. Може би ще имам нужда от вашите умения.
"Нямате ли аптекари в собствения си палат, господин Голт?
"Във Фарингдън без стената? Едва ли има някой, който да познава компрес от клистер. Разбира се, нито един толкова красив.
"Трябва да ме видите, след като съм сипал сяра, господин Голт. Тя поклаща глава. "Съжалявам, но в момента съм твърде заета, за да обикалям целия град.