Коленичил пред момчето, Никълъс му подарява нещо, което се надява да бъде възприето като безгрижна усмивка. Кажете ми сега, господин Уилям, майка ви играе ли с вас на "Тикъл"? - Той размахва пръсти. Момчето се усмихва. Никълъс поглежда към лейди Сесил. "Госпожо, ще ми помогнете ли?
Тя го разбира веднага и се заиграва с момчето, като се преструва, че го щипе отстрани. Той се измъква от пръстите на майка си, смее се гръмогласно и извръща двете си ръце от удоволствие. Сесил го гледа внимателно. Ако възразява срещу лекомислието, той го запазва за себе си.
Никълъс внимателно държи ръцете на момчето нагоре и изучава червените петна, които ясно се виждат в подмишниците. Той веднага разбира какво гледа.
Спомня си, че когато е имал практиката си на Хлебната улица - преди смъртта на Елинор; преди падението - по-богатите му клиенти са приемали твърде бързата диагноза като признак на небрежност. Бяха искали да си заслужат парите. Но той усеща тревогата на Робърт и Елизабет Сесил. Няма смисъл да я удължава. Той се изправя и се опитва да потисне неочаквано прозяване, тъй като часът го настига.
"Кожно раздразнение, сър Робърт, лейди Сесил. Нищо повече. Това не са мехурчета.
"Благодаря на нашия милостив Господ! Експлозивното изпускане на дъха на Робърт Сесил е първата проява на емоции, на която Никълъс става свидетел от пристигането си.
Но има и още нещо - казва Елизабет Сесил и връща детето в скута си, където то започва да си играе с ръба на възглавницата. "Сънят му също е много нарушен напоследък. Той изплюва млечния си сок. Много мяучи. И моите дами ми казаха, че има треска.
В ухото на Николас тя звучи така, сякаш го изпитва. Той слага ръка на челото на момчето. То е горещо на допир. Призовава да донесат свещ, за да може да види вътрешността на устата на детето. "Казахте, че изплюва млякото си. Лесно ли преглъща вода?
Елизабет Сесил поглежда към една от дамите, която поклаща глава.
Възпаление на колумелите - казва Никълъс. "Ако се вгледате, мадам, ще видите: там, в задната част на гърлото.
Какво предписвате? - пита тя.
Ако желаете строго нееретичен режим - казва той, като се поддава на сарказъм и веднага съжалява за това, - бих предложил очистване, за да се изпразнят червата, и мокро обтриване, за да се изтегли кръв от кожата. Възможно е да се направи малък разрез под езика, за да се извади прекалено горещата кръв. Така ме карат учебниците.
Тя се усмихва. "Може би бях малко прибързана по-рано, д-р Шелби. Но една майка има право да се защитава, нали?
"Разбира се, госпожо.
"И така?
"За болките под мишниците му - балсам от магарешки бодил и лайка. За гърлото: отвара от кипарисови листа, розови листенца, чесън и пъпки от нар, всичко това в мед.
Робърт Сесил се закашля, сякаш за да им напомни за присъствието си. "Ще изпратя човек до аптеката на Спир Алея.
"Мъжо, още не се е разсъмнало...
"Какво от това?
"Мога ли да направя предложение, сър Робърт?
"Да, разбира се, д-р Шелби.
"Нека госпожа Мертън да ви приготви лекарството. Бих се доверил на нейните съставки повече от всичко, което член на гилдията на производителите на храни слага в гърнето. Половината от нея вероятно ще бъде суха трева и счукани лешници.
Не ми казвайте, че сте се натъкнали и на бакалите, д-р Шелби - казва Робърт Сесил. "След колежа на лекарите, бръснарите-хирурзи и шивачите, има ли гилдия в Лондон, която да не сте разстроили?
Лозарите говорят много за мен - казва Никълъс с равен глас, лишен от фриволност.
Може би съм сбъркала в мнението си за вас, д-р Шелби - казва Елизабет Сесил с крива усмивка. Би трябвало вече да знам, че за перлата не се съди по черупката ѝ.
Ясната препратка към съпруга ѝ хваща Никълъс неподготвен. Той винаги е предполагал, че дъщерята на лорд Кобъм се е омъжила за мошеника Робърт Сесил само заради името. Досега не му е хрумвало, че любовта е играла някаква роля в живота на Сесил.
Когато се връщат в кабинета на сър Робърт, Никълъс казва: "Когато вашите хора забиха на вратата на жилището ми, се страхувах, че са от енорията, дошли да ми кажат, че чумата е преминала реката".
Робърт Сесил го поглежда замислено. "Понастоящем изглежда, че е ограничена предимно в уличките около моста Флийт. Една от дамите на Елизабет има семейство там. Затова естествено предположих най-лошото. Да се надяваме, че ще успеем да го овладеем.
"Лордът кмет постъпи правилно, сър Робърт. Стига всеки да поддържа жилището си чисто и улицата отвън да е свободна от отпадъци...
"А какво е вашето еретично виждане за причината за тази зараза, д-р Шелби?
Уморена усмивка. "Не знам нищо по-добро от всеки друг лекар, сър Робърт.
"Хората, които не мислят със стадото, често са по-мъдри, отколкото знаят, д-р Шелби. Спекулирайте.