Фред Саберхаген
Знакът на вълка
От нощния мрак изникна смътна, почти човешки бой висока фигура и съвсем безшумно, като в зъл сън, премина между малките огньове-пазачи. Както винаги Дънкан очакваше опасността да се появи откъм вятъра. Наблюдаването не беше лесна работа. Умората бе притъпила вниманието на младия шестнадесетгодишен овчар. Освен това летните нощи го изпълваха с тревожни мисли за смисъла на живота, нещо естествено за неговата възраст.
Дънкан размаха копието си и завика със страшен глас да пропъди вълка. За секунда-две светещите като въглени очи се втренчиха право в него, след което звярът глухо изръмжа, обърна се и изчезна извън светлината на огньовете.
Момчето въздъхна с облекчение. Ако хищникът се беше нахвърлил, най-вероятно, щеше да го разкъса. Но животните от тази порода се бояха да нападат хора при светлината на пламъците.
Той усети върху себе си погледите на стотиците проблясващи очи. Уплашените овце се бяха сбили на купчина и проблейваха жално.
Дънкан забрави и сън и юношески проблеми и се захвана да обикаля стадото. В легендите за далечната Земландия се споменаваха интересни животни, които заедно с пастирите са пазели овцете. Наричаха ги кучета. Ако наистина са съществували, то хората много лекомислено са напуснали родината си без тях.
Всъщност нямаше време за празни мисли. Неканеният гост се появяваше всяка нощ и неизменно удушваше по една овца. Трябваше да направи нещо. Сега е време да се помоли на боговете.
Дънкан вдигна очи към нощното небе.
— Дайте ми знак, Небесни богове — изрече той добре заучената фраза.
Висшите сфери мълчаха. Само мигащите светулки, следвайки тържествено неизменните си и непонятни пътечки, навлизаха в появяващата се зора и някъде към средата на източната част на небето изчезваха безследно. Разположението на звездите показваше, че три четвърти от нощта е преминала. Там някъде, сред тях, ако се вярва на легендите, се намира далечната Земландия. Впрочем младите свещеници твърдяха, че тя е само символ на напуснатия рай.
Дънкан забрави за вълка и отново мислите му се понесоха към тежките проблеми на живота. Вече две години усърдно се молеше и очакваше да се появи небесната поличба, онзи тайнствен знак, който намекваше за бъдещето на всеки юноша. Разбира се, бе присъствал на доста, проведени шепнешком, разговори между млади хора, че много юноши сами си измислят тези знаци. Нещо напълно възможно за пастирите и дори ловците. Но как човек да претендира за нещо значително в живота, ако не му се яви истинско мистично видение? На такива мястото им е сред овцете! А той мечтаеше да стане свещеник и да изучава чудните предмети, донесени някога от далечната Земландия…
Неволно Дънкан отново погледна нагоре и направо ахна. Точно над него се беше появил блестящ небесен знак. Отначало това бе ярка точка, която бързо се превърна в ослепително светещо облаче. Юношата забрави за овцете, застина като статуя и до болка стискаше копието си.
Облачето бавно потъмняваше, докато накрая изчезна.
Корабът-берсерк1 съвсем наскоро бе изскочил от подпространството. Примами го светилото от слънчев тип. Такава звезда и кръжащата към него планета предполагаше наличието на органически живот. Но бездушната машина знаеше, че подобни места се пазят надеждно, затова укроти бликналото нетърпение и започна предпазливо да се приближава по плавна спирала.
В пространството наоколо не се забелязваха военни звездолети, но телескопите засякоха край планетата ту се скриваха в нейната сянка, ту се показваха. Компютърът реши да изстреля разузнавателна сонда.
Механичният шпионин се стрелна към повърхността и се зае да провери ефективността на защитната система. Някъде близо до границата между нощта и деня той изведнъж изчезна, като на мястото му се разгоря огнено кълбо.
Отбранителните спътници не представляваха опасност за берсерка. Енергичният му щит спокойно можеше да погълне целия им нападателен заряд и тях самите, когато ги приближи. Компютърът обаче се страхуваше от подземни отбранителни съоръжения и това го удържаше от незабавна атака.
Беше необяснимо и странно, че тази планета, която разполагаше с гъста мрежа отбранителни спътници изглеждаше ненаселена — никакви радиосигнали, осветени градове и автомагистрали, големи изкуствени съоръжения и други белези на развита цивилизация. Все пак берсеркът потегли натам, където загина разузнавачът с предпазливостта на съвършен убиец.
На сутринта, при първите слънчеви лъчи, Дънкан навъсено преброи овцете. После се зае да търси изчезналото агне и скоро откри това, което бе останало от него. Значи вълкът не беше си отишъл с празни зъби.
1