— Престанете!
Не, не беше обикновен глас.
Бе гласът на майка ми.
Не беше гръмък рев. Дори не бе силен. Прозвуча, сякаш тя говореше на някого, който стоеше съвсем близо до нея.
Мъжете в долината спряха. Тъкмо както нанасяха удар, тъкмо както скачаха, тъкмо както убиваха или умираха. Сякаш някой ги бе омагьосал с вълшебна пръчица. Дори конете застинаха неподвижно, сякаш краката им изведнъж се бяха вдървили. Единственият звук, който долиташе до мен в този миг, бе от вятъра, който свиреше над долината и караше тревата да полегне съвсем доземи.
Знаех добре, че веднъж в двора на Оръжейната, майка ми бе накарала хиляди разярени хора да се усмирят, да замълчат и да я изслушат. А и самият аз преди миг бях викнал на биещите се мъже в опит да ги накарам да спрат. Единственото, което исках, бе да престанат да се бият и да останат мирни.
Въпреки това бе леко плашещо да видиш как това наистина се случва. Беше толкова неестествено. Като магия.
Добре разбирах защо хората се страхуваха от майка ми.
Добре разбирах защо някои я наричаха вещица.
Но…
Аз потръпнах като мокро куче, което иска да изтръска водата от себе си. Ако не сторех нещо сега, затишието щеше да трае само миг, защото дори майка ми не можеше да парализира стотици воюващи мъже за повече от няколко секунди.
— Ская — извиках аз колкото сила имах. — Кензи! Всички сте измамени. Вижте тук! Този мъж носи наметало с цветовете на Кензи, а ръцете му са опръскани с кръвта на Ская. Но той не принадлежи към Кензи. Той е от клана Морлан и се е продал на Дракан.
Накарах коня ми да се приближи още малко, а главният стражар, който стоеше до мен, изведе коня на Морлан напред, така че всички да могат да го видят. Аз плъзнах поглед по бойното поле.
— Салан! — извиках аз. — Ская! Астор Ская! Пуснете оръжията и елате, за да се уверите, че казвам истината.
Салан вече се бе запътил към мен — видях едрото му тяло да разсича множеството. А там, насред синьо-черното море от мъже на Ская, стоеше Астор Ская, с броня, улавяща лъчите на слънцето подобно на сьомга, която изскача над водата.
— Мир! — изрева Салан над главите на мъжете, които бяха по-дребни от него. — Ская, искам мир, докато не разнищим тази история.
Астор Ская кимна с нежелание и прибра меча си в ножницата.
— Мир — извика той в отговор. — Но те предупреждавам, Кензи, ако това е поредната измама, то догодина по същото време кланът Кензи и земите му няма да ги има вече.
Имах чувството, че мускулите ми се втечниха. Тялото ми така се отпусна, че за малко да падна от коня.
— Къде е мама? — попитах аз. — Трябва да ни помогне да ги накараме да разговарят един с друг. Бива я в тези неща.
Аз се обърнах.
По-малката ми сестра седеше на земята и се държеше за главата, сякаш я беше страх, че иначе ще падне.
— Боли — стенеше тя. — Толкова боли. Никога повече няма да го правя!
Едва тогава осъзнах, че не гласът на майка ми бе спрял битката в долината Скара.
Бил е гласът на Дина.
Видях мама едва вечерта. И мина още един ден преди всички да се успокоим. Тя ме намери в кошарата, точно когато се опитвах да пъхна меча в скривалището му. Новият ми меч, който бях изтръгнал от ръцете на един ранен.
— Криеш ли го? — попита ме тя.
Аз вдигнах рамене.
— Да, крия го — отвърнах. — Това място е много подходящо за него.
Тя ме погледна изпитателно.
— Чух, че си убил един човек — рече мама.
— Да, Валдрако. Същия, който те простреля.
Тя постоя известно време неподвижно зад мен.
— Можеш ли да ме погледнеш сега? — попита тя. — Или се срамуваш от постъпката си?
Не се обърнах веднага. Спомних си звука, който бе издал. Празния поглед.
— Давин?
— Да.
Аз се обърнах. Срещнах погледа й.
— Не се срамувам — рекох после аз. — Не и за това. Но ми се иска да не ми се бе наложило да го правя.
Тя кимна.
— Добре дошъл вкъщи — рече мама и ме прегърна, съвсем внимателно, сякаш не бе сигурна дали го искам. Но аз го исках.
27.
Силке
Дина
Слънцето залязваше. Денят беше топъл. Пес лежеше във високата трева до огнището и се прозя така широко, че светлочервеният му език се виждаше отдалече. Ивайн Лаклан стоеше насред двора яхнал един сив малък планински кон, много по-хубав от сивушкото на Деби Уртемутер.