Ед стоеше на вратата и я гледаше. Никога не бе виждала такава омраза, изписана на нечие лице.
Тя промълви:
— Убил си Тони.
Той злобно се усмихна.
— Едва ли ще успееш да го докажеш.
— Няма значение — отвърна Елизабет и се изненада от спокойния си глас.
— Важното е, че аз знам. И никога повече не искам да те виждам. Ако причиниш… зло… на другиго, аз ще знам. И ще намеря начин да ти отмъстя.
Лицето му се изкриви, той възкликна:
— Ето как ми, се отблагодаряваш задето ти дадох всичко, което пожела! Всичко, което не би получила от друг мъж! Признай, че те направих безкрайно щастлива.
— Убил си Тони! — отново изкрещя тя.
Ед пристъпи в стаята и заяви:
— Да, направих го заради теб. За каква се мислиш, Бет? Ти дори не знаеш що е обич. Влюбих се в теб от първия път, когато те видях; преди повече от седемнайсет години. Нима Тони можеше да се похвали със същото? Никога не си се сблъсквала с трудностите, защото си красива. Никога не си се чувствала изоставена и самотна. Не ти се е налагало да търсиш… други начини, за да получиш всичко, което желаеш. Винаги е имало някой Тони, който да ти го поднесе на тепсия. Трябвало е само да се усмихнеш и да го пожелаеш. — Гласът му се повиши, стана писклив. — А аз никога не осъществих желанията си по този начин, въпреки че многократно се опитвах. Не срещнах разбиране от баща ми — той беше ненаситен, искаше все повече и повече. Никога не ме целуна за лека нощ, нито ме прегърна, докато не го превърнах в милионер. Майка ми беше същата. Накарах татко да се върне при нея, но тя пак бе недоволна. Господи, колко ме мразеше! Отказваше да се доближи до мене. Твърдеше, че съм чудовище! Правех й чудесни подаръци, но… Бет, недей! Не, недей-й-й…
Тя настъпи куклата, която имаше нейното лице, и я смачка с пета. В гърдите й припламна болка, сетне изчезна. Вече не се страхуваше от него. Ед бе само едно момченце, скрито в тялото на младеж. И носеше два различни чорапа.
— Мисля, че сега не можеш да ми сториш нищо, Ед — изрече тя. — Струва ми се, че не греша.
Той се обърна с гръб към нея и промълви:
— Върви си! Махай се! Но поне ми остави кутията.
— Ще ти я върна, но не и съдържанието й. — Тя мина покрай него. Рамената му потръпнаха, сякаш се канеше да се обърне и да я сграбчи, после се отпуснаха.
Когато Елизабет се озова на площадката на втория етаж, той застана на стълбата и пискливо изкрещя след нея:
— Махай се! Но след мен никой мъж няма да те задоволи! А когато остарееш и мъжете престанат да изпълняват прищевките ти, ще си спомниш за мен! Ще си спомниш какво си захвърлила!
Тя слезе по стълбата и се озова на заснежената улица. Студът успокои пламналото й лице. Налагаше се да извърви пеша трите километра до кампуса, но това не я плашеше. Жадуваше за разходка сред студа, която щеше да я пречисти.
Странно, но изпитваше съжаление към Ед, към момченцето, притежаващо огромна мощ, потискана от малодушието му. Момченцето, което се опитваше да превърне хората в послушни играчки и ги стъпкваше с крак, когато отказваха да му се подчиняват, или разкриеха замислите му.
А какво представлява сама тя? Притежава всичко, което липсва на Ед, въпреки че заслугата не е нейна. Спомни си реакцията си на разкритията на Алис: опитала се бе сляпо и ревниво да запази нещо, което бе лошо, но лесно и достъпно, без да мисли за чувствата на приятелката си…
„Когато остарееш и мъжете престанат да изпълняват прищевките ти, ще си спомниш за мен!… Знам какво искаш.“
Но нима е така ограничена, че се нуждае от толкова малко?
Боже мой, не.
Когато се озова на шосето между кампуса и града, тя спря и един по един изхвърли омагьосаните предмети. Последен надолу полетя червеният „Фиат“, претърколи се в натрупания сняг и изчезна от погледа й.
Елизабет се обърна и продължи пътя си.
Информация за текста
© 1976 Стивън Кинг
© 1994 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
I Know What You Need, 1976
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Понякога те се завръщат (сборник разкази)
Издателска къща „Плеяда“, 1994
Коректор: Росица Варадинова
Художник: Петър Станимиров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9463]
Последна редакция: 2008-11-12 17:30:00