В този миг Елизабет осъзна, че го обича.
— Защо не ми се обади по-рано? — попита тя и се приближи до него.
Той пъхна ръце в джобовете на якето си и срамежливо се усмихна.
— Смятах, че ще е по-добре да те оставя да се срещнеш с други момчета, да решиш какво искаш.
— Струва ми се, че вече съм решила.
— Добре. Какво ще кажеш да отидем на кино?
— Ще направя всичко, което пожелаеш — отвърна тя. — Абсолютно всичко.
С течение на времето й хрумна, че никога досега не бе срещала човек — мъж или жена, — който така леко и безмълвно да отгатва желанията й. Вкусовете им бяха еднакви. Тони харесваше филми като „Кръстника“, докато Ед си падаше по комедиите и семейните драми без жестокости. Една вечер, когато Елизабет беше в лошо настроение, той я заведе на цирк, където се забавляваха отлично. Когато й определяше среща в библиотеката, действително учеха, а не се натискаха. Ед я водеше на танци и беше особено добър в старите, които тя обичаше. Веднъж дори спечелиха специалната награда… И което бе най-важно, Ед сякаш разбираше кога Елизабет е настроена за ласки. Не я насилваше, не бързаше. Тя не се чувстваше както с другите момчета, с които бе излизала; с тях сякаш имаше някакво неписано правило: целувка за лека нощ на среща № 1, а среща № 10 неизменно завършва в жилището на някой приятел. Ед живееше сам в апартамента на „Мил Стрийт“. Елизабет често отиваше там, без да се страхува, че ще попадне в любовното гнездо на някакъв Дон Жуан. Ед не я насилваше. Очевидно желанията им напълно съвпадаха и двамата ставаха все по-близки.
След завършването на сесията, учебните занятия бяха подновени. Алис изглеждаше необичайно замислена. Този следобед, преди Ед да дойде да я вземе — щяха да вечерят навън, — Елизабет няколко пъти погледна съквартирантката си и забеляза, че тя намръщено се взира в голям плик върху бюрото си. Елизабет реши да я попита какво има в него, но се отказа — навярно някакъв проект.
Валеше силен дъжд, когато Ед я изпрати до общежитието.
— Ще дойдеш ли утре у дома? — попита той.
— Да. Ще направя, пуканки.
— Прекрасно. — Той я целуна. — Обичам те, Бет.
— Аз също.
— Ще прекараш ли нощта при мен? — с престорено безразличие попита той.
— Да, Ед. — Елизабет го погледна в очите. — Каквото пожелаеш.
— Добре — промълви той. — Приятни сънища, малката ми.
— Също и на теб.
Елизабет предполагаше, че съквартирантката й е заспала, и влезе в стаята на пръсти, но завари Алис да седи на бюрото си.
— Алис, какво ти е?
— Трябва да говоря с теб, Лиз. Става дума за Ед.
— Какво за него?
Алис бавно изрече:
— Сигурна съм, че след този разговор повече няма да бъдем приятелки. За мен това е голяма жертва. Ето защо искам внимателно да ме изслушаш.
— В такъв случай може би е по-добре да не започваш?
— Налага се.
Елизабет усети как първоначалното й любопитство се замени от гняв.
— Само не ми казвай, че си шпионирала Ед!
Алис безмълвно я изгледа.
— Защо го направи — от ревност ли?
— Не. Ако ревнувах от всичките ти гаджета, отдавна да съм се преместила в друга стая.
Елизабет объркано се втренчи в нея. Знаеше, че съквартирантката й е права. Изведнъж се изплаши.
— Два факта ме накараха да се усъмня в Ед Хамнър — започна Алис. — Първо. Когато ми писа за смъртта на Тони, ти споменаваше, че за щастие с него сме се срещнали в Лейкууд… След което той веднага пристигнал в Буутбей и ти помогнал. Но това е чиста лъжа, Лиз. През лятото не съм стъпвала в Лейкууд.
— Но…
— Но откъде е научил за смъртта на Тони? Нямам представа. Знае единствено, че никога не съм му го съобщавала. Ами фотографската му памет? Боже мой, Лиз, та той пори не помни какви чорапи е обул!
— Това са две различни неща — надуто произнесе Лиз. — Нямат нищо…
— През лятото Ед Хамнър бил в Лас Вегас — тихо я прекъсна съквартирантката й. — Върнал се в средата на юли и наел стая в Пемакуинд — на един хвърлей място от пристанището на Буутбей. Сякаш очаквал, че ще имаш нужда от помощта му.
— Но това е лудост! Откъде знаеш, че Ед е бил в Лас Вегас?
— Малко преди започване на занятията, случайно срещнах Шърли Д’Антонио. Работела в ресторант „Пайк“, който се намира точно срещу казиното. Шърли каза, че никога не била виждала човек като Ед. Тогава разбрах, че те е лъгал почти за всичко. Разказах всичко на баща ми и той разреши…
— Какво? — смаяно я прекъсна Елизабет.
— Да наема частен детектив.
Елизабет гневно скочи на крака.
— Достатъчно, Алис. Между нас всичко е свършено!
Каза си, че незабавно ще вземе автобуса и ще прекара нощта при Ед. И без това с нетърпение очакваше да й го предложи.