Знаеше, че постъпва глупаво и необмислено, а може би дори рисковано и без особени шансове за успех: Енрон като че ли се опитваше да я държи настрана от него. Но същевременно беше сигурен, че собственическото поведение на Енрон не беше нищо повече от задоволяване на мъжкото му самолюбие. Усещаше, че израелецът използва Йоланда само като средство за постигане на съществените си намерения.
Изглежда, тя също го разбираше. Надяваше се, че ще може да я откъсне от него, докато бяха тук. Фаркас мислеше, дори беше убеден, че я привлича не по-слабо, отколкото тя него. След неочакваната им авантюра на Валпарайсо Нуево у него се появи желанието да прекарат заедно няколко седмици в Сан Франциско, докато тя завърши скулптурата си, която беше само претекст — не хранеше никакви илюзии по отношение на това — за срещата им в хотелската стая.
Засега обаче се намираше в съвсем друга хотелска стая и беше сам. Засега.
Извади багажа си, взе душ и си наля малко бренди от минибарчето. Отново се замисли дали да не се обади в Ню Киото, за да ги информира с какво се е захванал, и отново отхвърли идеята. Рано или късно щеше да им съобщи, че е на път да ангажира компанията с участие в международна конспирация. Но все още нямаше нищо реално. Това щеше да стане в Лос Анджелис, след последната среща с Давидов и останалите конспиратори. Едва тогава щеше да изложи подробностите пред изпълнителния комитет. Ако проектът не им харесаше или възникнеха някакви принципни възражения, лесно би могъл да оттегли поетите от него ангажименти. Ако получеше одобрение, сам подписваше заповедта си за следващото стъпало: най-малко ниво осем, а защо не и още по-високо: Виктор Фаркас, ниво седем, предвкуси насладата той — заплата, привилегии, луксозен апартамент в Монако, лятна къща на брега на Ню Киото. Докато космическият кораб най-после полети и остави Земята зад гърба си.
Телефонът нежно пропя.
Фаркас с неохота се откъсна от бленуванията си. Само двама души във вселената знаеха къде се намира и може би…
Да. Беше Йоланда.
— Удобно ли се настани? — попита тя.
— Всичко е великолепно. — И добави бързо, може би дори прекалено бързо: — Тъкмо се питах, Йоланда, имаш ли някакви планове за вечерта? Бих могъл да се обадя на някои хора от „Киоцера“, но ако имаш желание да се видим…
— Много бих искала. Но аз и Марти ще прекараме вечерта в Бъркли с наши познати. Изабел Мартин и Ник Роудс. Тя е кинетичен терапевт, най-близката ми приятелка, изключителна жена, а той е великолепен генетик в „Самурай“ — за съжаление работи в областта на адаптационните изследвания, но е толкова очарователен, че му прощавам…
— Тогава утре?
— Всъщност се обаждам именно по този повод. Утре вечер…
Той се наведе.
— Бихме могли да вечеряме някъде в Сан Франциско, само ти и аз…
— О, би било чудесно, нали? Но какво да направя с Марти? Плюс това искам на всяка цена да дойдеш тук, да видиш моите скулптури… — засмя се смутено тя. — Да ги усетиш, по-точно казано. Ще бъде нещо като малък купон. Ще се запознаеш с Изабел и Ник, и с един негов приятел, Пол Карпинтър, който беше капитан на ледовлекач в „Самурай“, но му се случиха някакви неприятности в открито море и загуби работата си, а сега е тук и ние се опитваме да го утешаваме, докато реши какво да прави по-нататък…
— Да. Разбира се. Искрено съжалявам. В такъв случай какво ще кажеш за през деня, Йоланда — не бихме ли могли да обядваме заедно?
Изпита известно неудобство заради настойчивостта си. Но наистина би могла да се открие някаква възможност…
Не. Нямаше никаква възможност.
— Много ми се иска, Виктор — прекъсна го мило тя. — Сам го знаеш. Но се налага да изчакаме, докато Марти замине за Израел, не е ли така? Имам предвид, че той е тук и е отседнал при мен, и ще бъде ужасно неловко — сам разбираш. Но след това, когато приключи тази история с Валпарайсо Нуево, ще разполагаме с предостатъчно време, и то не само за да обядваме заедно. Бих искала още сега да е така, но не е. Просто не е.
— Да — съгласи се с пресъхнало гърло Фаркас. — Разбирам.
— Тогава до утре вечер — при мен в Бъркли…
Той си записа маршрутния код, изпрати й въздушна целувка и прекъсна връзката.
Изуми го неочакваното му раздразнение и необичайната за него настойчивост. От много време не се беше държал по този начин. Или по-точно — никога. С какво толкова го обсебваше тази жена? Или единствената причина беше непостижимостта й точно в този момент? На този свят имаше и други гърди, други бедра, други устни. Имаше нещо опасно в обаянието, което тя упражняваше върху него.