Историята беше просто абсурдна. Някакво невероятно предложение, поднесено изневиделица от тип, който почти не приличаше на човешко същество. И същевременно страхотно примамливо, ако беше истина.
Карпинтър потърси с поглед Йоланда. Предишната вечер му беше споменала, че Фаркас би могъл да уреди нещо за него в „Киоцера“, но той въобще не обърна внимание на думите й. Дали това беше имала предвид? Точно това?
Не, положително беше номер. Малка глупава шега за негова сметка. Йоланда съща участваше в комбината: щеше да я попита дали казаното от Фаркас е истина, а тя щеше да потвърди и цялата нелепост щеше да се точи, докато накрая някой нямаше да се стърпи, щеше да се захили, а всички останали щяха да избухнат в невъздържан кикот и…
Не.
— Съжалявам, но точно в момента нямам настроение да участвам в подобни шегички — отсече Карпинтър.
— Както желаете. Моля ви да забравите за предложението ми. Съжалявам, че изобщо го направих. Сгреших, че ви разкрих толкова много неща.
В гласа на Фаркас прозвуча неочаквана заплаха, което ядоса Карпинтър, но същевременно му подсказа, че може би не става дума за шега. Той направи крачка встрани, но внезапно спря и още веднъж вдигна поглед към необикновеното лице.
— Наистина ли говорите сериозно? — попита той.
— Напълно.
— Тогава продължавайте. Кажете ми още нещо.
— Ако искате да научите повече, елате с нас в Лос Анджелис. Обаче тръгнете ли, няма връщане назад. Ставате един от нас без никакви шансове за оттегляне.
— Значи всичко това е сериозно.
— Сега повярвахте ли?
— Фаркас, ако това е някаква шегичка, ще ви убия. И вие ми повярвайте. Наистина ще го направя.
Карпинтър се запита дали наистина ще го направи.
— Не е никаква шега — протегна ръката си Фаркас и Карпинтър бавно я пое.
— Вечерята е сервирана — викна Йоланда от съседната стая.
— По-късно ще продължим разговора — приключи Фаркас. Докато се преместваха в трапезарията, Ник Роудс се приближи и попита:
— За какво говорихте?
— Някакво странно предложение за работа.
— В „Киоцера“ ли?
— На свободна практика. Не съм сигурен. Наистина е много странно.
— Не искаш ли да ми разкажеш?
— По-късно — отвърна Карпинтър.
Двамата влязоха в трапезарията.
Беше вече два часът след полунощ, когато Карпинтър най-после успя да разкаже на Роудс за разговора си с Виктор Фаркас. Бяха се върнали в апартамента на Роудс и Изабел си беше тръгнала, защото на другия ден трябваше да замине на някаква конференция в Сакраменто. След като я изпратиха, останаха във всекидневната сред спокойствието на топлата и влажна нощ, загледани към залива.
Макар да бяха пили доста при Йоланда, Роудс поиска да изпие още нещо преди лягане. Измъкна тъмна бутилка с необикновена форма и пожълтял от времето етикет, който подсказваше, че е поне отпреди сто години.
— Истински коняк — каза Роудс. — Френски. Много рядък. Имам повод. Какво ще кажеш?
Той погледна въпросително Карпинтър.
— Майната му. Но само една чашка, Ник. Няма да издържа на още един запой.
Роудс наля внимателно. Конякът беше наистина превъзходен. Карпинтър отпи бавно и замислено. Много странна вечер. Сякаш беше прекрачил някаква невидима граница и беше навлязъл в царството на неизвестното.
Очевидно и Роудс беше прекрачил някаква граница и искаше да сподели.
— Помниш ли, че снощи бях шейсет на четирийсет? После стана седемдесет на трийсет. Когато стигна деветдесет на десет, разбрах, че съм решил.
— За какво говориш, Ник? — погледна го неразбиращо Карпинтър.
— За предложението на „Киоцера“. Твърдо реших да приема. Някъде около полунощ.
— Аха. Правилно.
— Утре изтича срокът да им съобщя. Накамура, с когото се срещнах първия път, очаква да се обадя. Ще му дам положителен отговор.
Карпинтър вдигна чашата си за официален тост.
— Моите поздравления. Обичам решителните мъже.
— Благодаря. Наздраве.
— Аз също започвам нова работа — добави Карпинтър.
Роудс, който беше вдигнал чаша до устните си, едва не се задави.
— Какво? — погледна го с недоверие той. — Къде?
— С Фаркас. Нещо незаконно на един от спътниците.
— Контрабанда? Да не би „Киоцера“ да се занимава и с търговия с наркотици?!
— По-лошо. Ако ти кажа, ще те направя съучастник. Все пак ще ти кажа, да става каквото ще. Възнамеряват да завладеят Валпарайсо Нуево, Ник. Съвместна авантюра на Израел и „Киоцера“, която ще бъде осъществена от гангстери от Лос Анджелис, приятелчета на Йоланда. Да установят контрол над местенцето и да го управляват в своя полза. Йоланда, Енрон и Фаркас май са уредили всичко миналата седмица, докато бяха на Валпарайсо. Фаркас покани и мен. Не знам какво точно ще правя, но предполагам, ще е нещо по-маловажно, като разпространяване на дезинформация и фалшиви слухове, докато трае превратът.