— Не — каза Роудс.
— Какво не?
— Не бива. Това е лудост, Пол.
— Разбира се, че е. Но какви са шансовете ми? Тук, на Земята, не само нямам работа, но и никога няма да си намеря. Единственият изход за мен е космосът. Но дори билет не мога да си купя.
— Аз ще ти купя.
— А после? От какво ще живея, щом веднъж стигна там? От злоупотреби, предполагам. Административни злоупотреби. По-просто е и по-бързо. На сателитите всичко е позволено. Сам го знаеш. Все още не съществува междупланетарно законодателство. Сваляме генералисимуса и местенцето е наше. Никой няма да каже нито дума.
— Не вярвам на ушите си.
— Не вярвам на устата си. Но ще го направя.
— Чуй ме. Знам някои неща за този Фаркас, Пол. Той е абсолютен сатрап и е съвършено безскрупулен. Истинско чудовище в буквалния и в преносния смисъл.
— Чудесно. Само такъв човек може да свърши подобна работа.
— Не. Чуй ме. Хванеш ли се с него, накрая ще те изхвърли като непотребна вещ. Той е опасен, аморален, изпълнен с омраза. Няма никакви задръжки по отношение на това, което върши и на кого причинява болка. Светът се е погаврил с него и той е посветил целия си живот, за да отмъсти. За какво си му ти в края на краищата? Ще те използва, за каквото му трябваш, след което ще те изхвърли на боклука.
— Йоланда му има доверие. Именно тя му е предложила да ме покани.
— Йоланда! — каза презрително Роудс. — Тя мисли с циците си.
— А Енрон? И той ли мисли с циците си? Той е партньор на Фаркас. Значи и той му има доверие.
— Енрон няма доверие на себе си. А дори и двамата да са комбина, теб това какво те грее? Не се замесвай с тях, Пол. Не го прави.
— Може ли още малко коняк? — попита Карпинтър.
— Естествено. Но ми обещай, че ще стоиш настрана от тази история.
— Нямам никакъв избор. Не съм ли прав?
— Непоправим си. Пий. Наздраве. Наистина ли ще го направиш, гадно копеле?
— Ще го направя — вдигна чашата си Карпинтър. — Да пием за нашия умопомрачителен успех. Наздраве, Ник.
— Ще поставим по една бомба във всяка спица, общо седем, всяка на петстотин метра от централната зона. Което е шест пъти повече от необходимото, но преосигуровката е ключът към нашия успех в това начинание. Не се съмнявам, че контраразузнаването на генералисимуса е в състояние да открие два-три заряда, но никой не би могъл да открие и седемте експлозива за толкова кратко време. Освен това ние държим да открият един-два от тях.
— А защо е нужно? — запита Карпинтър.
— За да разберат, че намеренията ни са сериозни — отвърна Давидов, като му се усмихна широко и снизходително, сякаш Карпинтър беше дете.
Намираха се в малка непретенциозна хотелска стая в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево: Давидов, Карпинтър, Енрон, Йоланда и Фаркас. Бяха пристигнали един по един от Лос Анджелис в продължение на няколко дни, първо Давидов, след това Фаркас, който преди това се бе отбил до изследователския сателит на „Киоцера“ Корнукопия, след това Енрон и Йоланда. Карпинтър пристигна последен като редовен сътрудник по проучванията в „Киоцера“ — алиби, осигурено му от Фаркас. Преди около два часа мина през митническите формалности с помощта на агента Натасейниъл, предоставен му също от Фаркас.
Енрон, седнал в далечния край на стаята, се намръщи, загледан в питието си. От самото начало знаеше, че Фаркас допуска грешка, като въвлича този Карпинтър в операцията, а наивният въпрос, който току-що беше задал, само потвърди мнението му. Трудно му беше да повярва, че Фаркас е способен на подобна глупост. Карпинтър беше не само кутсузлия и човек, който можеше да довлече неприятности — на всичко отгоре беше и глупак.
Само един глупак би оставил живи онези запокитени в Тихия океан моряци, така че оцелелите да свидетелстват след това, че им е отказал помощ. Само един глупак не би разбрал, че на полковник Олмо от цивилната гвардия на Валпарайсо Нуево трябва да му бъде показано по безспорен начин, че цялата работа не е никакъв блъф, а хората на Давидов действително са успели да стоварят значително количество демонтирани бомби като резервни машинни части и да ги скрият на различни места върху сателита с твърдото намерение да взривят една или всички едновременно, ако верните помощници на генералисимуса не сложат точка на и без това прекалено дълго продължилия му живот.