— Какво ще стане с бомбите, ако Олмо се справи? — попита Йоланда. — Ще бъдат ли задействани?
— Ще бъдат настроени да експлодират в един и половина. Това ще ни даде време да маневрираме, ако пред Олмо възникнат проблеми в последния момент.
— А ако наистина възникнат проблеми? Просто се омитаме и целият сателит ще отиде по дяволите, така ли? — попита отново тя.
— Всичко или нищо — отсече Давидов.
— Това не ми харесва, Майк. Да оставим моралната страна на въпроса, която никак не е маловажна, тъй като тук живеят хиляди невинни хора, но каква ще е ползата за нас, ако просто унищожим всичко?
— Олмо няма да ни разочарова. Това е неговият голям шанс. Както и нашият — изправи се Давидов. — Закривам заседанието. Знаете къде да ме намерите, ако ви потрябвам.
— Някой да иска по едно питие? — предложи Йоланда. — Долу има барче.
— Да вървим — каза Карпинтър.
В коридора Енрон се приближи до Фаркас.
— Може ли за момент? — попита евреинът.
Фаркас не хареса Енрон още от самото начало, а и с течение на времето отношението му не се променяше. Беше склонен да му прости грубоватостта, упоритата му настойчивост да постига целта си независимо с какви средства, дори неприкритото му презрение към всеки, който случайно не се казваше Мешорам Енрон. Всичко това Фаркас можеше да разбере.
Но Енрон беше и досаден. Като конска муха, която постоянно се навира и бръмчи в лицето ти. Но все пак двамата бяха партньори, Фаркас ценеше пъргавия му ум, макар да се дразнеше от характера му и от маниера му на хранене. Затова го изслуша внимателно в тесния мрачен коридор на непретенциозното хотелче в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево.
А казаното от Енрон беше твърде неприятно и обидно: според израелеца Фаркас беше въвел поради небрежност или безотговорност агент на „Самурай индъстрис“ в този свръхделикатен проект. Това обвинение дълбоко засегна убеждението му, че е способен точно и правилно да преценява хора и ситуации.
Още по-отвратително беше, че според него Енрон имаше доста сериозни основания да мисли така.
— Погледни го от тази страна — настояваше Енрон. — Сред нас е човек, извършил много сериозно нарушение поради неспособност да вземе правилно решение в трудна ситуация, за което е изхвърлен от „Самурай“, тъй като е имал глупостта да остави живи в открития океан хората на „Киоцера“, които да раздрънкат за случилото се. Сега той е без каквото и да е бъдеще в системата на мегакорпорацията. Затова решава да се захване с престъпна дейност, нали така? Така. Но някога да си чувал да уволнят някой, който е стигнал до ниво единайсет — със или без причина — и той да приеме, без да обжалва решението? Никого не уволняват от ниво единайсет. Никого.
— Но ти сам каза, че нарушението е много сериозно.
— Дали е така наистина? На миниатюрния си ледовлекач не е имал никакво място за други пътници, а бог знае що народ е искал да се качи. Ти как щеше да постъпиш?
— Първо нямаше да допусна да се стигне дотам.
— Правилно. Но да речем, че се стигнеше?
— Защо е нужно да разискваме този случай?
— Защото си мисля, че след като кариерата му в корпорацията е окончателно съсипана, нищо чудно Карпинтър да се опита отново да спечели доверието на „Самурай“, като ни предаде двамата на дон Едуардо.
— Това е направо невероятно.
— За мен не е. Сам прецени. Кой е най-добрият му приятел още от детските години? „Самурайският“ специалист по генетика Ник Роудс. Случи ли му се неприятност, веднага тича при Роудс, и този, между нас казано, объркан, страхлив и безинтересен човек, който просто е имал късмет да се роди гений, казва на Карпинтър, че единственият начин да оправи грешката си, е като мине на служба в корпоративния шпионаж. Две злини може да доведат и до нещо добро. Опитай се да набараш някой от „Киоцера“ или „Тошиба“ в мръсна сделка и подай информацията на онези с опънатите очи по върховете на „Самурай“, за да им дадеш повод да им щракнат белезниците, и благосклонността на компанията ти е в кърпа вързана, казва му Роудс. Ето например, продължава той, нашата скъпа Йоланда е поканила утре вечер на гости един авантюрист от „Киоцера“, който се казва Виктор Фаркас. Идваш, залепяш се за него и може да подочуеш за някоя мръсна афера, в която той е замесен на страната на „Киоцера“, защото залагам десет срещу едно, че Фаркас наистина е замесен в някоя мръсна афера…