Но той продължаваше да препречва пътя му към изхода. А Карпинтър нямаше никакво понятие какво има зад гърба му, близо до външната обвивка на сателита.
По-нататъшното отстъпление може би беше неблагоразумно, както му беше намекнал Фаркас. Пред него се беше изправил самият той. „Ужасно е силен и бърз — беше му казала Йоланда, — и вижда във всички посоки едновременно.“ Все пак нямаше кой знае какъв избор. Наведе глава и се втурна с всички сили срещу него. Когато го наближи, Фаркас го сграбчи и двамата се вкопчиха в яростна схватка. Карпинтър изобщо не можеше да го помръдне, Фаркас беше огромен и невероятно силен. Стоеше като забит в земята. Беше успял да го хване за гърлото и стискаше с все сила.
Карпинтър се заизвива насам-натам, като гърчеше тяло и подскачаше неистово. Накрая успя някак да се извие и да се измъкне от задушаващата му хватка. Истински късмет, който надали щеше да го споходи отново.
Фаркас пристъпи към него. Около тях се стелеше непрогледен мрак и Карпинтър не виждаше абсолютно нищо. Едва успя да забележи протегнатите ръце на Фаркас. Опипа внимателно с крак пространството зад себе си, за да разбере дали наистина се е доближил до бездната, за която беше споменал Фаркас, или беше натикан в задънена улица. Опитът беше безрезултатен. Сега вече наистина не виждаше нищичко.
Но Фаркас виждаше.
И напред, и назад. Сляпото зрение му позволяваше да вижда на 360 градуса, както беше казала Йоланда.
Карпинтър чу учестеното дишане и усети приближаването на масивното тяло. Сега беше свръхчовешки бърз, но Фаркас виждаше и беше по-едър и по-силен. Мракът накланяше везните на негова страна.
Карпинтър рязко измъкна пуловера през главата си и го прихвана леко с два пръста, Фаркас напредваше като валяк. Карпинтър зае максимално стабилна позиция върху двата си крака.
Телата им се сблъскаха. Карпинтър усети мощен удар в гърдите си, който сякаш сплеска гръдния му кош.
Все пак успя да превъзмогне болката и да запази равновесие. Хвана пуловера като ласо и когато Фаркас посегна да нанесе решителния удар, надяна го върху куполообразната му глава, усука долния край около врата му, омота и завърза горния на възел като плътно прилепнала качулка. Стори му се, че всичко това продължи цяла вечност. Всъщност беше изминала част от секундата.
Фаркас изрева. Заблъска земята с крака, като издаваше нечленоразделни звуци.
„Да те видя сега. Ще ти върши ли работа сляпото зрение през вълната?“
Явно не му вършеше, Фаркас беснееше и се блъскаше като ослепен циклоп в тъмнината, а Карпинтър — пъргав и енергичен Одисей — го заобиколи светкавично, като му нанесе мощен удар, от който той се завъртя около себе си. Фаркас залитна, задържа се на краката си и се спусна към Карпинтър.
Беше бърз, но Карпинтър беше по-бърз. Отново отстъпи встрани и усети как Фаркас профуча с протегнати ръце покрай него, като ръмжеше бясно и тресеше земята с мощни крачки.
Чу ненадеен крясък. От изненада? От гняв? От ужас?
Протяжен вик, последван от внезапна тишина.
И някакъв тъп, далечен удар.
— Фаркас? — извика Карпинтър.
Никакъв отговор.
— Да не падна в дупката, Фаркас? Да не си умрял?
Никакъв звук. Тишина. Тишина.
Значи Фаркас го нямаше. Наистина го нямаше. Не беше за вярване — цялата тази мрачна сила ей така да изчезне. Този странен мъж. Карпинтър се втренчи в тъмнината.
Не изпита никакво удовлетворение от победата, а само обърканост и умора. Въздействието на хапчетата беше достигнало кулминационната си точка и сега започваше сриването. Беше се изкачил много нависоко — спускането щеше да е мъчително.
Изведнъж му се зави свят и започна да му се гади. Цялата вселена се завъртя пред очите му. Рухна на колене и прилепи тяло към невидимата повърхност под краката си. Всичко се люшкаше, трептеше, пулсираше. Стомахът му се сви. Спазмите ставаха все по-болезнени и в един момент изпита усещането, че ще го обърнат наопаки, а когато най-после престанаха, пропълзя няколко метра и се изпъна върху грапавата повърхност, притиснал буза о нея, докато стимулантите бушуваха като урагани в тялото му. Не се долавяха никакви признаци на живот от страна на Фаркас. Фаркас го нямаше, Фаркас беше мъртъв.
Минаха може би часове. През цялото време се намираше в някакъв халюцинационен унес. Постепенно съзнанието му се избистри и той дойде на себе си. Или почти на себе си.
Разтърсиха го гърчове, стенания, ридания, докато последните симптоми на свръхдозата отшумяваха в пренапрегнатата му нервна система.