Докато говореше, Ван Влиет се движеше енергично из виртуалното пространство и разместваше молекулярните модели зад себе си с бързи и уверени движения на ръцете, сякаш беше магьосник, който подрежда реквизита си. При всяко негово ловко докосване ярките модели моментално се пренареждаха, за да демонстрират всеки път видоизменената форма на хемоглобина, представяна от него. Цветовете наистина впечатляваха. Роудс удари още една малка глътка. После още няколко. Постепенно се разсея, но не заради коняка, а просто от скука и раздразнителност.
Ван Влиет не спираше да сипе елементарна биохимична информация. Явно дискът бе предназначен за хора на по-високо управленско ниво от това на Роудс и с по-ниска техническа компетентност.
„Железни соли — недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород — афинитет към въглерод, фосфор, манган, ванадий, волфрам — желязото ще образува халоиди с четирите халогенни елемента…“
Да. Да. Разбира се, че ще образува.
Върху лицето на Ван Влиет неочаквано се появи дяволска усмивчица: „Но що се отнася до човешката раса, това скоро ще бъде минало. Както вече посочих, състоянието на атмосферата приблизително 2350 години след новата ера говори за значително изместване на кислорода и азота от сложни въглеводородни и серни съединения, както и за критично увеличение на процента на въглеродния двуокис, което налага изменения в дихателната дейност на човешкия организъм. Рисковете от използването на хемоглобина като основен дихателен транспортен протеин стават все по-явни. Ние трябва да превъзмогнем зависимостта на човешката раса от кислорода. Водородо-метановият цикъл е една от възможните алтернативи, прилагайки транспортен протеин, който използва двойна сярна връзка, както може да се види на тази диаграма.“
Моделът напомняше на плътно навита змия с дразнещи червени и виолетови ивици, извисила глава високо нагоре, сякаш готова за атака.
Роудс спря диска и го превъртя около деветдесет секунди назад.
Рисковете от използването на хемоглобина като основен дихателен транспортен протеин стават все по-явни. Ние трябва да превъзмогнем зависимостта на човешката раса от кислорода.
„Побъркал се е“, помисли си Роудс.
… транспортен протеин, който използва двойна сярна връзка…
Така. Така. Дискът се бе върнал до мястото, откъдето Роудс го бе пуснал. Като някакъв подскачащ полубог Ван Влиет отново подреди с чевръсти и деликатни движения пурпурночервената змия във въздуха пред бюрото му. Роудс подпря брадичка върху свитите си юмруци и изгледа обиколките на Ван Влиет до края на първата капсула, съдържаща все по-апокалиптични новости за дихателната система на човека в настъпващата епоха на кислородна недостатъчност. Втората капсула, обяви като на шега той, съдържаше подробни технически обяснения във връзка с налагащите се промени, произтичащи от неговото предложение. Роудс взе втората капсула, но не я пусна.
Значи човек наистина трябваше да се измъква през задната стълба.
Ние трябва да превъзмогнем зависимостта на човешката раса от кислорода…
Дребното човече направо искаше да преустрои цялата дихателна система и кръвообращението, за да дишат човеците сернодвуокисната (метановата) въглероднодвуокисна каша и да прати по дяволите необходимостта от кислород. От всички адаптационни проекти, които бяха оставени за проучване в лабораториите на „Сантачиара“ през последната година и половина, този бе далеч най-радикалният. Далеч най-радикалният наистина. Никой досега не бе допускал дори възможността за подобна цялостна трансформация. След като прегледа някои разработки на Ван Влиет, Роудс се усъмни, че това нещо изобщо би могло да се осъществи. До такава степен надхвърляше представите му за реалност.
Усети някакво мускулче да трепка върху бузата му и го натисна с два пръста, за да се освободи от напрежението.
Още една глътка?
Не. Не точно сега.
Би ли могла да се осъществи идеята на Ван Влиет?
„След не по-малко от един милион години“, мина му през ума. Ще се наложи всичко да бъде преустроено, от горе до долу, цялата система от органи — черен дроб, бял дроб и цялата карантия, чак до осмотичните функции на клетъчната мембрана — пълна трансформация, всъщност създаване на нов човешки вид. Една свръхамбициозна програма, далеч надхвърляща техническия капацитет на „Сантачиара“, която би довела до непредвидими последици, ако въпреки всички трудности би се осъществила.
Но пък нали именно проучването и осъществяването на подобни програми бе предметът на дейността им? Нали точно за това му плащат, и то твърде добре? Нали затова назначи Ван Влиет за свой сътрудник?