— Сметка 1133 — каза Хуанито.
И трансферът бе извършен.
— Какво искаш да направя? — попита Хуанито.
— Точно зад кафенето е входът на един пасаж, който извежда към външната сфера. Ще ме забележиш тъкмо в момента, когато се вмъквам вътре, и двамата ще ме последвате. Когато всички сме вече вътре и той тръгне към мен, ще изостанеш зад него и ще натиснеш спусъка. Нека изгние вътре.
В очите на Ву проблясваха заплашителни пламъчета. Сякаш ретрофираното тяло бе започнало да изчезва и отдолу малко по малко се показваше истинският Ву.
— Ясно, нали? — изгледа го свирепо. И очите на възрастната жена блеснаха сатанински. — Аз те купих, момче. И се надявам да не го забравиш, докато сме вътре. Ясно, нали? Нали? Добре.
Карпинтър пристигна пръв пред ресторанта. Пътуването през залива бе по-кратко, отколкото очакваше. Реши да изчака Роудс навън, крачейки нагоре-надолу под блясъка на обедното слънце. Ресторантът представляваше редица от малки плексигласови сводове, накацали по ръба на дигата, която служеше за защита на намиращия се под морското равнище Бъркли от по-нататъшните набези на водната стихия. Отстрани напомняха туфа блестящи гъби.
Половината равнина около Бъркли бе погълната още при първото надигане на водите преди четирийсет-петдесет години и Карпинтър знаеше, че сега при отлив могат да се видят върховете на сградите, стърчащи над покритата с микроорганизми блещукаща водна повърхност. Откакто бе издигната дигата, вече нямаше сериозни наводнения. Западното крайбрежие се бе отървало относително леко в сравнение с бедствията на други места по света: катастрофалните наводнения в Китай, Япония и Бангладеш, както и по източния бряг на Съединените щати и най-вече във Флорида, Джорджия и Каролина. Пораженията в Западна Европа бяха общо взети по-малки с изключение на Холандия, Дания и балтийските държави, по-голямата част от които бе изчезнала под водата. Твърдеше се, че топенето на полярните ледникови шапки всъщност вече бе приключило и това, което бе останало от тях, нямаше да се размрази поне в близко бъдеще, така че нямаше опасност от предстоящо повишаване на морското равнище. Винаги бе приятно да узнаеш, че не предстоят нови опасности. Независимо какви. Дори и това да не бе истина.
Огромното обедно слънце напичаше свирепо и въздухът, както обикновено, напомняше гъста супа. И Роудс, както обикновено, закъсняваше. Не можейки да си намери място в жегата, Карпинтър се заизкачва по рампата към дигата. Вееше ризата си, за да се разхлади, и придърпваше прилепналата към страните му запотена дихателна маска.
Огледа красивите старинни мостове, покрития с тропическа пяна огромен залив, чиято повърхност преливаше от зелени, сини и виолетови багри, бляскавата елегантност на Сан Франциско и мрачния планински масив на Тамалпе на север. След това погледна по посока на хълмовете Бъркли-Оукланд, които, макар и плътно застроени, все още изобилстваха от обширни тревни площи.
Те имаха мъртвешки цвят на изсъхнала кафява трева, но Карпинтър знаеше още от детските си години, че само седмица-две след като падне дъждът, всичко отново ще потъне в свежа зеленина. Лошото бе, че тук вече почти не падаше капка дъжд. Над цялото крайбрежие бе надвиснало безкрайно лято. В същия момент едновремешните пустинни райони в Близкия изток и Северна Африка бяха подгизнали от изобилни валежи както никога преди, а югоизточните части на Съединените щати от Източен Тексас до Флорида се бяха превърнали в огромна джунгла от колосални пълзящи растения с лъскави листа и огромни полета с орхидеи.
— Ето къде си бил — чу плътен, дрезгав глас зад себе си. — Къде ли не те търсих.
От подножието на рампата му се усмихваше Ник Роудс. Сякаш бе изскочил отникъде. Не носеше маска и бе облечен в широка бяла памучна джелаба, щампирана с ярки египетски мотиви. Пригладената му къдрава коса бе започнала да сивее и доста се бе отдръпнала от слепоочията, откак Карпинтър го бе виждал за последен път. Изглеждаше уморен и износен. Кръглото му лице бе напълняло, почти подпухнало. „Има нещо насилено в усмивката му, помисли си Карпинтър. Нещо не е наред. Със сигурност.“
— Хер доктор — каза Карпинтър. — Появи се най-сетне. Както винаги, образец на точност.
Спусна се надолу и протегна ръка. Роудс я сграбчи, притегли го към себе си и го прегърна прочувствено буза до буза. Карпинтър бе висок мъж, но Роудс бе още по-висок и по-широкоплещест и направо го задуши в прегръдката си.
Отстъпиха един от друг и се огледаха подробно. Познаваха се общо взето откакто се помнеха. Роудс бе две години по-възрастен и отначало бе приятел на брата на Карпинтър, който бе малко по-голям. С годините обаче Роудс и по-големият Карпинтър се бяха отчуждили, но по някакъв странен начин Пол го бе заместил.