Пътищата им постоянно се бяха преплитали, след като бяха завършили колеж, когато и двамата постъпиха в гигантския тръст „Самурай индъстрис“ с тази разлика, че Роудс притежаваше способности за научна кариера, докато главните интереси на Карпинтър бяха насочени към историята и антропологията, които не предлагаха особени перспективи за развитие. Така Роудс записа да следва генетично биоинженерство, което му гарантира светкавично изкачване по административната йерархична стълбица, докато Карпинтър започна да сменя една след друга най-различни професии и служби, изцяло зависим от волята и прищевките на своя работодател. Въпреки капризите на съдбата обаче бяха успели да съхранят крехкото си, но същевременно здраво приятелство.
— Е — рече най-после Карпинтър, — май мина доста време.
— Не е лъжа, Пол. Страшно се радвам. Трябва да ти призная, че изглеждаш великолепно.
— Нима? Сигурно е от живота в приказния Спокейн. Виното, жените, благоуханието на цветята. А ти? Всичко наред ли е? Животът, работата?
— Чудесно.
Не бе сигурен дали не усети ирония. По-скоро имаше.
— Да влизаме — каза Пол. — Да не си полудял да ходиш без дихателна маска. Или си ретрофирал дробовете си с ванадий?
— Тук не е като във вътрешността на страната, Пол. Постоянно духа вятър и не е опасно да поемеш малко нефилтриран въздух.
— Наистина ли?
Карпинтър разкопча маската си и с облекчение я напъха в джоба си. Винаги бе подозирал, че всички тези предпазни мерки са до известна степен параноични. Естествено, в места като Мемфис, Кливланд, Сейнт Луис бе абсолютно наложително да се предпазваш, когато си навън, защото въздухът бе остър като нож и можеше направо да разяде дробовете ти. Но по крайбрежието? Роудс бе прав. На този свят все още съществуваха местенца, където можеше да се живее. Все още.
В ресторанта явно познаваха Роудс. Заведението бе пълно, но управителят — смътно напомнящ ориенталец андроид с мазен глас — ги поздрави с подчертана театралност и ги отведе до очевидно специално подбрана маса с главозамайващ изглед към залива.
— Какво ще пиеш? — попита Роудс веднага щом седнаха.
Изненадан от бързия въпрос, Карпинтър поръча бира. Роудс поиска уиски с лед. Донесоха напитките почти моментално и Карпинтър се учуди на бързината, с която Роудс пресуши чашата.
— Капитан на кораб, а — подхвърли той, докато преглеждаше менюто на монитора. — Откъде пък ти хрумна това?
— Предложиха ми. Моя позната от „Кадри“, която работи край Париж. Каза, че ще мога да се кача на следващото стъпало. Но и да не беше това, по дяволите, Ник, повече не мога да понасям Спокейн. Продължавам нататък. Каквото ми нареди компанията. Надничар, който не се оплаква от нищо. Момче за всякакви поръчки.
— Последната ти професия бе метеоролог, нали?
Карпинтър кимна. Отново донесоха напитки. Не бе успял да забележи Роудс да поръчва. Все още не бе изпил първата си бира.
— С теб какво става, Ник? Още ли работиш върху проекта „Франкенщайн“?
— Успокой топката — отвърна Роудс. Изглеждаше засегнат. — Не ми е до шеги.
— Съжалявам.
— Наслушал съм се на достатъчно глупости от устата на моите приятели хуманисти за сатанинските последици от моите проучвания. Доста досадно е да се отнасят към теб като към злодей.
— Не разбирам — учуди се Карпинтър. — Защо пък злодей?
Роудс изви пръсти като кавички.
— „Превръщане на човешката раса в отвратителни уроди, които трудно биха могли да бъдат наречени човешки същества. Създаване на нов вид научнофантастични чудовища.“
Карпинтър допи замислен първата чаша бира и се поколеба дали не би било по-добре да мине на нещо по-силно за втория рунд.
— Но ти не се занимаваш с това — подхвана деликатно той. — Просто се опитваш да разработиш някои полезни анатомични модификации, които биха ни помогнали да се справим с трудностите, които се задават насреща ни. Нали така?
— Точно така.
— Тогава защо…
— Нужно ли е да говорим за това? — прекъсна го Роудс с известно раздразнение. — Просто искам да се отпусна, да забравя шибаните… — Той вдигна поглед. — Извинявай. Знам, че въпросите ти не са преднамерени. И отговорът е — не, нямам никакво намерение да създавам чудовища в човешка форма. Или в нечовешка форма. Само се опитвам да използвам знанията си за доброто на човечеството, колкото и претенциозно да звучи. Така или иначе, чудовищата са вече тук. Ето ги.