— Можеш ли да го видиш? — попита Фаркас.
— Мисля, че е пред нас. Много е тъмно.
— Така ли?
Хуанито забеляза Ву да заобикаля Фаркас изотзад. В мрака едва виждаше силуета на доктора. Ву стискаше сгурия в двете си ръце. Явно имаше намерение да я хвърли към Фаркас, за да привлече вниманието му, с което щеше да даде възможност на Хуанито да действа с оръжието.
Хуанито внимателно се доближи вляво от Фаркас. Плъзна ръка в джоба си, докосна с върха на пръстите си хладната гладка повърхност и нагласи нивото на смъртоносна степен. Ву му кимна от другата страна.
Сега беше моментът.
Понечи да извади оръжието.
В същия миг, преди още да измъкне ръка от джоба си и преди Ву да метне сгурията, Фаркас изрева като обезумял. Оглушителният звук парализира Хуанито. „Всичко пропадна“, мина му през ума. Фаркас се извъртя, сграбчи го силно през кръста и го вдигна без особени усилия. След това го залюля и го метна с все сила във въздуха. Тялото му описа висока дъга и се стовари право върху Ву.
Ву се пльосна на земята, притиснат под тежестта му, и започна да повръща.
След това светлината угасна. Сигурно Фаркас бе успял да спре захранването, а след още известно време Хуанито се опомни с притисната към мръсотията на пода буза, неспособен да помръдне. Лежеше по корем, а Фаркас бе сграбчил като в клещи врата му и притискаше с коляно гръбнака му. Ву лежеше проснат до него, притиснат по същия начин.
— Помисли си, че не го видях да се промъква зад мен ли? — попита Фаркас. — Или че ти бръкна в джоба си? Слепият зрящ вижда на триста и шейсет градуса. Доктор Ву вероятно го е забравил. Когато човек цял живот се крие, май започва да забравя някои неща.
„Света Богородице, помисли си Хуанито. Дори изотзад не можеш да го изненадаш. Сега той ще ме убие. Ама че тъп начин да умреш. Какво ли би казал Клюдж, ако разбере. Или Дилайла. Натасейниъл. Прецакан от един слепец. Божичко! Тъпак. Тъпак. Тъпак. Но той не е сляп. Не в истинския смисъл. Всъщност изобщо не е сляп.“
— За колко ме продаде, Хуанито? — попита дрезгаво Фаркас, явно вбесен.
Хуанито успя само да изпъшка сподавено. Устата му бе пълна с остри парчета сгурия.
— Колко? — мушна го с коляно Фаркас. — Пет хиляди? Шест?
— Осем — обади се тихо Ву.
— Поне не си ме подценил — измърмори Фаркас, бръкна в джоба на Хуанито и измъкна шилото. — Ставайте. Застанете един до друг. Който и от вас да се опита да върши глупости, ще ви убия и двамата. Набийте си го в главата, че ви виждам великолепно. Виждам и вратата, през която влязохме тук. Прилича на морска звезда и всеки неин лъч пулсира във виолетова светлина. Сега се връщаме в Ел Мирадор и без никакви изненади, нали така? Нали така? Ако се опитате да се измъкнете, независимо кой от двамата, ще задействам шилото на смъртоносна степен и ще предам случая в ръцете на полицията.
Хуанито изплю парчето сгурия, без да каже нищо.
Доктор Ву, предложението ми е все още в сила — продължи Фаркас. — Да дойдете с мен и да направите онова, което ви казах. Това не е чак толкова неприятно, имайки предвид как бих могъл да постъпя с вас заради всичко, което ми сторихте. Но аз се нуждая единствено от уменията ви и това е самата истина. Но преди това ви е необходимо да изкарате един опреснителен курс, нали така?
Ву измърмори нещо неясно.
— Ако искате, можете да опитате с това момче. Да ретрофирате първо него за сляпо зрение и ако се получи, да се заемете с членовете на екипажа. Става ли? Той няма да има нищо против. Ужасно иска да разбере как виждам нещата около себе си. Нали, Хуанито? Дайте му шанс пръв той да разбере — изсмя се Фаркас и се обърна към Хуанито: — Ако всичко приключи успешно, може да те вземем с нас. Сигурен съм, че ще ти хареса. Първият междузвезден полет. Ще влезеш в историята. Как ти се струва, Хуанито? Ще станеш известен.
Хуанито не отговори. Усещаше езика си грапав от сгурията и бе така уплашен и потиснат, че изобщо не му се говореше. Фаркас го подбутваше отзад с шилото и той тътреше крака редом с доктор Ву към вратата, която Фаркас бе оприличил на морска звезда. Не му приличаше нито на звезда, нито на риба, нито пък на риба, която прилича на звезда. Приличаше на най-обикновена врата, доколкото изобщо можеше да види нещо на слабото осветление. Беше си врата, която прилича на врата. Но не на звезда. Не и на риба. И нямаше абсолютно никакъв смисъл да разсъждава за всичко това. Както и за каквото и да било. Особено в този момент, когато Фаркас го ръгаше между плешките със собственото му оръжие. Престана изобщо да мисли и продължи да крачи напред.