Гледката наистина беше импозантна: виждаше се цялата северна част на Сан Франциско, която се издигаше над залива, блеснала в милиони светлини, и разкошно осветеният от прожекторите мост.
Напитките пристигнаха почти веднага. „В това отношение Роудс е изключително експедитивен“, даде си сметка Карпинтър.
— Искам да е ясно — каза Енрон, — че списанието плаща всичко тази вечер. Излишно е да се ограничавате.
Като на чуждестранен гост му предложиха мястото срещу прозореца.
— Какъв красив град е този ваш Сан Франциско. Много ми напомня Хайфа: хълмовете, белите сгради, зеленината. Разбира се, Хайфа не е така суха и прашна. Съвсем не. Някога били ли сте в Израел, д-р Карпинтър?
— Просто г-н Карпинтър, ако обичате. Не, никога.
— Толкова е красива. Ще ви хареса. Навсякъде цветя, дървета, лозя. Разбира се, цял Израел е една красива, голяма градина. Рай. Всеки път плача, когато заминавам.
Енрон внимателно оглеждаше Карпинтър с учуден поглед. Тъмните му безизразни очи блещукаха от любопитство. Върху грижливо избръснатото му ъгловато и издължено лице вече бяха наболи първите черни косъмчета на очевидно гъстата му асирийска брада.
— Вие също работите в „Самурай индъстрис“, доколкото разбирам? В качеството си на какъв, ако смея да попитам?
— Служител ниво единайсет — отвърна Карпинтър. — С надеждата скоро да скоча на десето. До неотдавна работех като метеоролог на север, а скоро ще стана капитан на влекач, който докарва айсберги за комуналния отдел в Сан Франциско. Тук не падат такива валежи, на каквито се радвате в Близкия изток.
— Аха — смотолеви Енрон.
Карпинтър забеляза, че любопитният блясък в очите му започна да угасва. Интересът му към Господин Служителя Ниво Единайсет Карпинтър от „Самурай индъстрис“ бе изчерпан.
Израелецът се обърна към Йоланда, която стоеше между него и Карпинтър.
— А вие, госпожо Бермудез? Вие сте художник, прав ли съм?
Изглежда, Енрон интервюираше всеки.
— Да, най-вече скулптор — отговори тя и му отправи поредната зашеметяваща усмивка. Сигурно имаше поне петдесет зъба. Лицето й бе кръгло, едро и хубаво, с широка уста и тези нейни удивителни изпъкнали очи. — Работя предимно с биоотзивчиви материали. Зрителят и творбата образуват неделимо цяло, така че наблюдаваният обект се променя под въздействието на истинската същност на наблюдаващия.
— Колко любопитно — възкликна Енрон съвършено неискрено. — Надявам се да се запозная с произведенията ви отблизо.
— Занимавам се и с модерни танци — продължи тя. — Пиша от време на време, но не бих казала, че е кой знае какво. И, разбира се, играя. Миналото лято участвах в „Сага за Земята“ — представление на открито, което се игра на дигата. Беше истинско събитие за всички нас — нещо като заклинание под формата на театрално представление. Искам да кажа, заклинание за спасяването на планетата. Опитвахме се да установим хармония между публиката и скритите космически енергии, които властват над нас, но толкова рядко ни се разкриват. Надявам се да го представим в Лос Анджелис през зимата.
Последва нова пленителна усмивка и тя се наведе към Енрон, като го облъхна с цялото си феромонално благоухание.
— Аха — каза отново Енрон и Карпинтър забеляза любопитното пламъче в очите му пак да угасва.
Йоланда Бермудез несъмнено би могла да заинтригува израелеца по един или друг начин, но любопитството му към артистичните й наклонности очевидно се бе изпарило. Карпинтър също изпита известно разочарование. Явно под въздействието на хапчетата или поради някаква друга причина Йоланда преливаше от ентусиазъм и енергия и представата, че действително е талантлив творец, й бе придала за момент блясък и очарование; но Карпинтър веднага разбра, че не става дума за никакъв талант, дори и не за най-елементарни дарби, а за типичен пример на традиционната старомодна претенциозна снобщина. А когато слушаше за заклинанието за спасяване на планетата, направо му се доповръща. Около тях всичко се разпадаше с шеметна скорост, а тя продължаваше да припява някакви мантри от миналия век.
Все пак беше красива жена. Но Роудс го беше предупредил, че е откачена, а той по всяка вероятност бе наясно.
Когато Роудс сигнализираше вече за втората поръчка напитки, Изабел се намеси в разговора. Запита Енрон за списанието му, като се поинтересува дали се печата на израелски или на арабски, или и на двата езика. Очевидно раздразнен, Енрон й обясни, че говоримият език в Израел се нарича „иврит“, а не „израелски“, и полагайки усилия да запази самообладание, продължи, че като всяко елитно списание „Космос“ излиза преди всичко на английски. Разбира се, неговите читатели, допълни той, винаги могат само с едно натискане на бутона да получат арабския или ивритския текст върху визьора. Колкото и да е невероятно, но все още се намирали хора в най-затънтените кътчета на огромния юдейско-ислямски свят, които не могат да четат на английски.