— Но това е едно твърде краткосрочно предимство — продължи Енрон. — Според нас да се твърди, че ние в Близкия изток не сме пострадали от екологичните предизвикателства, които тормозят други райони — и че всъщност сме облагодетелствани от тях, — означава да ни сравняват с поведението на пътниците от горната палуба на потъващ океански лайнер, които споделят помежду си, че няма за какво да се тревожат, защото потъва другият край на кораба, и когато онези там се издавят, за нас ще остане повече черен хайвер.
Явно доволен от собственото си изтъркано сравнение, Енрон се захили възторжено.
— Потъва другият край на кораба! Нали разбирате какво имам предвид? Всички ние дишаме един и същи въздух, не е ли така? Трябва да се намери някакъв отговор, в противен случай ще потънем всички заедно. Така че моето списание ще посвети цял брой на проблема и на възможните решения. А вие, доктор Роудс, и вашата дейност с нейните изключителни възможности…
Очите на Енрон отново заблестяха. Издълженото му лице със строги черти имаше изражението на хищник. Явно бе насочил всичките си усилия да сграбчи жертвата.
— Ние сме убедени, че във вашата дейност, ако правилно схващаме целите й, се крие единственият отговор за спасението на човешката раса на Земята.
— Не, за бога! — избухна неочаквано Изабел. — В никакъв случай! Господ да ни е на помощ, ако това, което казвате, е истина! Единственото решение? Божичко! Не разбирате ли, че точно там е проблемът, а не някакво решение!
Карпинтър чу въздишката на Роудс. Той погледна безмълвно Изабел и от тъжните му очи сякаш всеки момент щяха да потекат сълзи.
Никой не промълви нито дума. Дори евреинът бе занемял от избухването й. За първи път непроницаемото му хладнокръвие изглеждаше разклатено. Гладкото му лице се беше набръчкало от смущение и недоумение. Мигаше и я гледаше с отворена уста, сякаш тя току-що беше грабнала бутилката и беше изляла съдържанието й в средата на масата.
— Госпожа Мартин и аз имаме някои политически разногласия, господин Енрон — разсея най-после внезапно възцарилото се напрежение Роудс.
— Да. Да. Разбирам — отвърна все още озадаченият евреин. Подобна бурна проява на нелоялност към партньора бе в състояние да обърка дори собствените му представи за допустима нетактичност. — Но без съмнение спасението на човешкия вид не представлява политически проблем. А търсене на възможни решения.
— Има начини и начини — отвърна Изабел, явно пренебрегвайки печалния поглед на Роудс.
— Да. Разбира се — отвърна Енрон, отегчен и раздразнен от нейната сприхавост, и й хвърли презрителен поглед.
Карпинтър зърна пламъчето на едва сдържана ярост в очите на евреина. Очевидно Енрон си даваше сметка, че Изабел ще му попречи да получи необходимата информация. Просто една досадна натрапница, нищо повече. Роудс, чието изражение излъчваше безпомощност и отчаяние, бе забил поглед в покривката, съсредоточен върху поредното питие.
— Ако нямате нищо против — подхвана Енрон, без да се обръща конкретно към никого, като се контролираше с видимо усилие, — разрешете ми да изясня своето собствено мнение, което съвпада с мнението на моите редактори. — Той пое дълбоко въздух. Карпинтър се досети, че ще последва предварително подготвена за записа реч. — Ние споделяме всеобщо подкрепяното научно становище, че нанесените върху околната среда поражения през индустриалната епоха имат необратим характер: че неконтролираното използване на течни горива в продължение на двеста-триста години доведе до отделянето на въглероден двуокис и азотен окис в количества над допустимите норми, което е причина за постепенното и изиграло впоследствие изключителна роля глобално затопляне; че промените в температурата на океанските води и последвалото увеличение на налягането причини отделянето на метан в атмосферата, което допълнително ускори процесите на повишаване на температурата; и че появата на така наречените парникови газове в атмосферата плюс складирането на допълнителни количества подобни замърсители в почвата и под формата на хипертрофирана растителност, предизвикано от излишъците на CO2, са в такива размери, че ситуацията неминуемо ще се влошава, вместо да се подобрява, тъй като складираните в периода на екологични злоупотреби газове с времето неминуемо ще започнат да се отделят, който процес всъщност вече се наблюдава в резултат на разлагането на растителната маса. Смятам, че казаното дотук обективно отразява ситуацията.
— Озонът — подхвърли Карпинтър.
— Да, разбира се. Това също. Не би трябвало да пропусна да отбележа, че пораженията върху озоновия пласт вследствие на употребата на хлор-флуор-въглероди и сходни вещества през двайсети век доведе до увеличаване на проникващата слънчева радиация, утежнило допълнително проблема с глобалното затопляне. И т.н., и т.н. Но мисля, че вече положих добра основа за нашата дискусия. Едва ли е необходимо да продължавам с изреждането на многото ни проблеми, съставляващи дълъг списък от взаимнообуславящи се механизми, допринесли за непрестанното влошаване на ситуацията. Всичко това не представлява за вас никаква новост. Всички споделяме мнението, че ни предстоят времена на огромни опасности.