— Истински коняк — каза Роудс. — Френски. Много рядък. Имам повод. Какво ще кажеш?
Той погледна въпросително Карпинтър.
— Майната му. Но само една чашка, Ник. Няма да издържа на още един запой.
Роудс наля внимателно. Конякът беше наистина превъзходен. Карпинтър отпи бавно и замислено. Много странна вечер. Сякаш беше прекрачил някаква невидима граница и беше навлязъл в царството на неизвестното.
Очевидно и Роудс беше прекрачил някаква граница и искаше да сподели.
— Помниш ли, че снощи бях шейсет на четирийсет? После стана седемдесет на трийсет. Когато стигна деветдесет на десет, разбрах, че съм решил.
— За какво говориш, Ник? — погледна го неразбиращо Карпинтър.
— За предложението на „Киоцера“. Твърдо реших да приема. Някъде около полунощ.
— Аха. Правилно.
— Утре изтича срокът да им съобщя. Накамура, с когото се срещнах първия път, очаква да се обадя. Ще му дам положителен отговор.
Карпинтър вдигна чашата си за официален тост.
— Моите поздравления. Обичам решителните мъже.
— Благодаря. Наздраве.
— Аз също започвам нова работа — добави Карпинтър.
Роудс, който беше вдигнал чаша до устните си, едва не се задави.
— Какво? — погледна го с недоверие той. — Къде?
— С Фаркас. Нещо незаконно на един от спътниците.
— Контрабанда? Да не би „Киоцера“ да се занимава и с търговия с наркотици?!
— По-лошо. Ако ти кажа, ще те направя съучастник. Все пак ще ти кажа, да става каквото ще. Възнамеряват да завладеят Валпарайсо Нуево, Ник. Съвместна авантюра на Израел и „Киоцера“, която ще бъде осъществена от гангстери от Лос Анджелис, приятелчета на Йоланда. Да установят контрол над местенцето и да го управляват в своя полза. Йоланда, Енрон и Фаркас май са уредили всичко миналата седмица, докато бяха на Валпарайсо. Фаркас покани и мен. Не знам какво точно ще правя, но предполагам, ще е нещо по-маловажно, като разпространяване на дезинформация и фалшиви слухове, докато трае превратът.
— Не — каза Роудс.
— Какво не?
— Не бива. Това е лудост, Пол.
— Разбира се, че е. Но какви са шансовете ми? Тук, на Земята, не само нямам работа, но и никога няма да си намеря. Единственият изход за мен е космосът. Но дори билет не мога да си купя.
— Аз ще ти купя.
— А после? От какво ще живея, щом веднъж стигна там? От злоупотреби, предполагам. Административни злоупотреби. По-просто е и по-бързо. На сателитите всичко е позволено. Сам го знаеш. Все още не съществува междупланетарно законодателство. Сваляме генералисимуса и местенцето е наше. Никой няма да каже нито дума.
— Не вярвам на ушите си.
— Не вярвам на устата си. Но ще го направя.
— Чуй ме. Знам някои неща за този Фаркас, Пол. Той е абсолютен сатрап и е съвършено безскрупулен. Истинско чудовище в буквалния и в преносния смисъл.
— Чудесно. Само такъв човек може да свърши подобна работа.
— Не. Чуй ме. Хванеш ли се с него, накрая ще те изхвърли като непотребна вещ. Той е опасен, аморален, изпълнен с омраза. Няма никакви задръжки по отношение на това, което върши и на кого причинява болка. Светът се е погаврил с него и той е посветил целия си живот, за да отмъсти. За какво си му ти в края на краищата? Ще те използва, за каквото му трябваш, след което ще те изхвърли на боклука.
— Йоланда му има доверие. Именно тя му е предложила да ме покани.
— Йоланда! — каза презрително Роудс. — Тя мисли с циците си.
— А Енрон? И той ли мисли с циците си? Той е партньор на Фаркас. Значи и той му има доверие.
— Енрон няма доверие на себе си. А дори и двамата да са комбина, теб това какво те грее? Не се замесвай с тях, Пол. Не го прави.
— Може ли още малко коняк? — попита Карпинтър.
— Естествено. Но ми обещай, че ще стоиш настрана от тази история.
— Нямам никакъв избор. Не съм ли прав?
— Непоправим си. Пий. Наздраве. Наистина ли ще го направиш, гадно копеле?
— Ще го направя — вдигна чашата си Карпинтър. — Да пием за нашия умопомрачителен успех. Наздраве, Ник.
— Ще поставим по една бомба във всяка спица, общо седем, всяка на петстотин метра от централната зона. Което е шест пъти повече от необходимото, но преосигуровката е ключът към нашия успех в това начинание. Не се съмнявам, че контраразузнаването на генералисимуса е в състояние да открие два-три заряда, но никой не би могъл да открие и седемте експлозива за толкова кратко време. Освен това ние държим да открият един-два от тях.
— А защо е нужно? — запита Карпинтър.
— За да разберат, че намеренията ни са сериозни — отвърна Давидов, като му се усмихна широко и снизходително, сякаш Карпинтър беше дете.