Намираха се в малка непретенциозна хотелска стая в град Консепсион в спица Б на Валпарайсо Нуево: Давидов, Карпинтър, Енрон, Йоланда и Фаркас. Бяха пристигнали един по един от Лос Анджелис в продължение на няколко дни, първо Давидов, след това Фаркас, който преди това се бе отбил до изследователския сателит на „Киоцера“ Корнукопия, след това Енрон и Йоланда. Карпинтър пристигна последен като редовен сътрудник по проучванията в „Киоцера“ — алиби, осигурено му от Фаркас. Преди около два часа мина през митническите формалности с помощта на агента Натасейниъл, предоставен му също от Фаркас.
Енрон, седнал в далечния край на стаята, се намръщи, загледан в питието си. От самото начало знаеше, че Фаркас допуска грешка, като въвлича този Карпинтър в операцията, а наивният въпрос, който току-що беше задал, само потвърди мнението му. Трудно му беше да повярва, че Фаркас е способен на подобна глупост. Карпинтър беше не само кутсузлия и човек, който можеше да довлече неприятности — на всичко отгоре беше и глупак.
Само един глупак би оставил живи онези запокитени в Тихия океан моряци, така че оцелелите да свидетелстват след това, че им е отказал помощ. Само един глупак не би разбрал, че на полковник Олмо от цивилната гвардия на Валпарайсо Нуево трябва да му бъде показано по безспорен начин, че цялата работа не е никакъв блъф, а хората на Давидов действително са успели да стоварят значително количество демонтирани бомби като резервни машинни части и да ги скрият на различни места върху сателита с твърдото намерение да взривят една или всички едновременно, ако верните помощници на генералисимуса не сложат точка на и без това прекалено дълго продължилия му живот.
На Енрон внезапно му хрумна, че този Карпинтър може пък да не е чак такъв глупак. Следователно би могло да се окаже, че опасността, която им беше довлякъл Фаркас, е още по-голяма.
Застанал с гръб към прозореца и безразличен към гледката на великолепното звездно небе, Фаркас запита Давидов:
— Кога искаш да се свържа с Олмо?
— Първата ни работа утре сутрин. Обаждаш му се, информираш го за намеренията ни и му даваш краен срок до обяд.
— Дали това време е достатъчно?
— Трябва да е достатъчно. Обедната совалка отлита в дванайсет и петнайсет за Земята. Ако нещата се объркат и Олмо не успее да нанесе удара, трябва да сме в совалката. Краткият срок ще помогне на Олмо да се съсредоточи максимално.
— Можеш да бъдеш сигурен, че ще се съсредоточи — отвърна Фаркас. — Олмо отлично знае кое е добро за Олмо. — Той направи кратка пауза. — Между другото, той знае за заговора.
Енрон и Давидов го погледнаха изненадани.
— О, да. Подобни слухове стигнаха до ушите му преди доста време — вероятно по обичайните разузнавателни канали. Дълго време преди да бъда замесен в тази работа, той ме помоли да се опитам да разконспирирам заговорниците. Все пак, както ви е известно, работата му е да гарантира сигурността на управлението на дон Едуардо Калаган. Но това не представлява никакъв проблем. Мислите ли, че би пропуснал възможността да се присъедини към преврата, щом се убеди, че успехът му е неминуем.
— Какво ще стане с Олмо след преврата? — попита Йоланда. — Ще продължим ли да разчитаме на него? Той ли ще е новият генералисимус?
— Разбира се — отвърна фаркас. — Имам старо споразумение с „Киоцера“, че той е следващият. Макар това да не е изцяло проект на „Киоцера“ и да ускоряваме края на режима на Калаган с пряка намеса, продължаваме да сме на мнение, че Олмо е най-добрият избор. Ние нямаме намерение да дестабилизираме Валпарайсо Нуево, а само да се възползваме от наличните ресурси. Олмо е един от тях.
— Ти каза, че е третият човек тук — обади се Енрон. — Кой е вторият?
— Един бивш бикоборец, Франциско Сантяго, най-добрият приятел на Калаган още от времето в Чили. Официално той е председател на Държавния съвет. Забравете за него. Деветдесетгодишно старче без каквато и да е реална власт. Олмо ще се погрижи за него.
— Можем ли да бъдем сигурни, че Олмо ще се погрижи за генералисимуса? — попита Карпинтър. — Като нищо може да ни подхлъзне. Ами ако реши да ни предаде в ръцете на Калаган срещу гаранцията да го наследи? Може да реши да играе с двете тестета. И в двата случая той е наследникът. Но при втория не се налага да се забърква в заговора.
— Е? — обърна се Давидов към Фаркас. — Олмо е твой човек. Можем ли да му се доверим?
— Олмо разполага с две възможности: или да измени на дон Едуардо и да стане върховен владетел на Валпарайсо Нуево най-късно утре следобед, или да умре заедно с генералисимуса и с всички останали, когато сателитът хвръкне във въздуха. Според вас какво ще предпочете?