— Първо нямаше да допусна да се стигне дотам.
— Правилно. Но да речем, че се стигнеше?
— Защо е нужно да разискваме този случай?
— Защото си мисля, че след като кариерата му в корпорацията е окончателно съсипана, нищо чудно Карпинтър да се опита отново да спечели доверието на „Самурай“, като ни предаде двамата на дон Едуардо.
— Това е направо невероятно.
— За мен не е. Сам прецени. Кой е най-добрият му приятел още от детските години? „Самурайският“ специалист по генетика Ник Роудс. Случи ли му се неприятност, веднага тича при Роудс, и този, между нас казано, объркан, страхлив и безинтересен човек, който просто е имал късмет да се роди гений, казва на Карпинтър, че единственият начин да оправи грешката си, е като мине на служба в корпоративния шпионаж. Две злини може да доведат и до нещо добро. Опитай се да набараш някой от „Киоцера“ или „Тошиба“ в мръсна сделка и подай информацията на онези с опънатите очи по върховете на „Самурай“, за да им дадеш повод да им щракнат белезниците, и благосклонността на компанията ти е в кърпа вързана, казва му Роудс. Ето например, продължава той, нашата скъпа Йоланда е поканила утре вечер на гости един авантюрист от „Киоцера“, който се казва Виктор Фаркас. Идваш, залепяш се за него и може да подочуеш за някоя мръсна афера, в която той е замесен на страната на „Киоцера“, защото залагам десет срещу едно, че Фаркас наистина е замесен в някоя мръсна афера…
— Строиш хипотезите си върху пясък — прекъсна го Фаркас.
— Ще ми разрешиш ли да довърша все пак? Карпинтър се появява на купона и предвиденият разговор между вас двамата се състои. Карпинтър се ослушва да чуе нещо, което ще му свърши работа. А ти внезапно си обладан от идеята да вкараш в проекта този съвършено непознат човек, който току-що е преживял пълен провал в „Самурай“. Защо го правиш? Един бог знае. Но го правиш. За Карпинтър това е истинско чудо. Това му дава възможност да разобличи „Киоцера“ за съучастие в огромно престъпление, в сравнение с което неговата грешчица с няколко рибари прилича на детска игра. Нас ще ни арестуват гвардейците на дон Едуардо, а Карпинтър се превръща в герой. Получава безупречно досие и повишение с две степени.
— Според моята преценка тази хипотеза няма никакви…
— Чакай. Чакай. Още нещо. Знаеш ли, че той е един от любовниците на Йоланда? Вечерта, когато се срещнах за първи път с всички тези хора, Карпинтър беше с нея. През нощта я отведе в хотела си.
Неочакваното разкритие сепна Фаркас, но той се опита да запази самообладание.
— И какво от това? Не мисля, че целомъдрието е най-характерното й качество.
— Йоланда е замесена в тази история преди нас двамата. Тя ме вкара вътре, разбираш ли? Сега вкара и приятелчето си Карпинтър, защото той е наникъде и тя иска да му помогне. Йоланда отлично знае, че „Киоцера“ е един от главните фактори в този преврат, и в същия момент разбира, че „Самурай“ са отрязали квитанциите на приятеля й Карпинтър, за да направят услуга на „Киоцера“. По този начин ще му помогне да се измъкне от кашата. Затова урежда и малък купон, където двамата се срещате, а ти любезно му се доверяваш и го включваш в проекта. Защо да не допуснем, че те е изрежисирала да постъпиш именно по този начин, за да даде възможност на скъпия си Карпинтър да шитне теб, мен и Давидов — също нейни любовници, но какво от това? — на цивилната гвардия и така да възстанови кариерата му в „Самурай“?
— Ти я направи по-черна от дявола — каза Фаркас.
— Може и да е. А може и да е влюбена в него, а ние да сме само марионетките.
Фаркас се замисли върху тази възможност.
Почувства се ужасно неловко. Може би Енрон преувеличаваше. Но колкото повече обмисляше цялата ситуация, толкова по-вероятно му се струваше приятелите на Карпинтър да са се опитали да го използват, за да помогне на изпадналия в беда служител на „Самурай“. А и какъв ли друг мотив имаше той, освен да спечели точки пред Йоланда? Тя направо го беше помолила да помогне на Карпинтър да се изправи на краката си. И той го направи, без изобщо да се замисли, като по този начин ненужно изложи себе си, Давидов и Енрон, а и цялата компания на огромна опасност.
Как е възможно, питаше се той, ученическото му увлечение по гладките като коприна бедра и великолепните гърди на тази калифорнийка да го подтикне да извърши подобна фатална глупост?
— Мисля, че се налага да поговоря с Йоланда — каза той на Енрон.
Тя и Карпинтър седяха в бара от двете страни на масата, в което нямаше нищо компрометиращо. Когато Енрон и Фаркас се появиха, Карпинтър се надигна, извини се и се отправи към тоалетната.