А може и да не сършим.
Вратата се открехна и отвътре надникна нечие лице. В първия миг Карпинтър с изумление си помисли, че вижда призрака на Виктор Фаркас, който се е появил да го посрещне.
Но не беше Фаркас. Същата зловеща куполообразна глава без очи. Но това беше млад, як мъж, много по-нисък от Фаркас, с матова кожа, тесни рамене, широка уста и по младежки арогантен израз. Не беше Фаркас.
— Аз съм новият член на междузвездния екипаж. Пол Карпинтър — представи се Карпинтър.
Безокият кимна.
— Влизай и добре дошъл в „Проект Дълъг скок“ — отвърна той.
И протегна ръка.
— Казвам се Хуанито.