— Да. Да. Разбирам — отвърна все още озадаченият евреин. Подобна бурна проява на нелоялност към партньора бе в състояние да обърка дори собствените му представи за допустима нетактичност. — Но без съмнение спасението на човешкия вид не представлява политически проблем. А търсене на възможни решения.
— Има начини и начини — отвърна Изабел, явно пренебрегвайки печалния поглед на Роудс.
— Да. Разбира се — отвърна Енрон, отегчен и раздразнен от нейната сприхавост, и й хвърли презрителен поглед.
Карпинтър зърна пламъчето на едва сдържана ярост в очите на евреина. Очевидно Енрон си даваше сметка, че Изабел ще му попречи да получи необходимата информация. Просто една досадна натрапница, нищо повече. Роудс, чието изражение излъчваше безпомощност и отчаяние, бе забил поглед в покривката, съсредоточен върху поредното питие.
— Ако нямате нищо против — подхвана Енрон, без да се обръща конкретно към никого, като се контролираше с видимо усилие, — разрешете ми да изясня своето собствено мнение, което съвпада с мнението на моите редактори. — Той пое дълбоко въздух. Карпинтър се досети, че ще последва предварително подготвена за записа реч. — Ние споделяме всеобщо подкрепяното научно становище, че нанесените върху околната среда поражения през индустриалната епоха имат необратим характер: че неконтролираното използване на течни горива в продължение на двеста-триста години доведе до отделянето на въглероден двуокис и азотен окис в количества над допустимите норми, което е причина за постепенното и изиграло впоследствие изключителна роля глобално затопляне; че промените в температурата на океанските води и последвалото увеличение на налягането причини отделянето на метан в атмосферата, което допълнително ускори процесите на повишаване на температурата; и че появата на така наречените парникови газове в атмосферата плюс складирането на допълнителни количества подобни замърсители в почвата и под формата на хипертрофирана растителност, предизвикано от излишъците на CO2, са в такива размери, че ситуацията неминуемо ще се влошава, вместо да се подобрява, тъй като складираните в периода на екологични злоупотреби газове с времето неминуемо ще започнат да се отделят, който процес всъщност вече се наблюдава в резултат на разлагането на растителната маса. Смятам, че казаното дотук обективно отразява ситуацията.
— Озонът — подхвърли Карпинтър.
— Да, разбира се. Това също. Не би трябвало да пропусна да отбележа, че пораженията върху озоновия пласт вследствие на употребата на хлор-флуор-въглероди и сходни вещества през двайсети век доведе до увеличаване на проникващата слънчева радиация, утежнило допълнително проблема с глобалното затопляне. И т.н., и т.н. Но мисля, че вече положих добра основа за нашата дискусия. Едва ли е необходимо да продължавам с изреждането на многото ни проблеми, съставляващи дълъг списък от взаимнообуславящи се механизми, допринесли за непрестанното влошаване на ситуацията. Всичко това не представлява за вас никаква новост. Всички споделяме мнението, че ни предстоят времена на огромни опасности.
— Абсолютно вярно. Планетата трябва да бъде защитена — обади се невъзмутимо Йоланда, сякаш ставаше дума за Венера.
— Напълно подкрепям Йоланда — намеси се и Изабел. — Време е да се опомним. Цялата планета е изложена на опасност! Трябва да се направи нещо за спасяването й.
— Ще си позволя да не се съглася — усмихна се хладно Енрон. — Не планетата е в опасност, госпожо Мартин. На планетата й е все едно дали дъждовете валят в Сахара или в земеделските области на Северна Америка, не съм ли прав? Но в резултат на това Сахара престава да бъде пустиня, а вашите Канзас и Небраска я заместват. Ето това вече е от значение за фермерите в Канзас и Небраска и за пастирите в Сахара. Но не и за планетата. Планетата не я интересува царевицата, която някога е била отглеждана в Канзас и Небраска. В атмосферата има далеч по-малко кислород и азот, отколкото е имало преди един век, и далеч повече въглероден двуокис и въглеводороди. Но какво я е грижа за това планетата? Някога в атмосферата на Земята изобщо не е имало кислород. Но независимо от това планетата е оцеляла. Ледените полярни шапки се стопиха и много от намиращите се под морското равнище крайбрежия по света останаха под водата. На планетата й е все едно. Все едно й е дали японците обитават някакви си азиатски крайбрежия или са принудени да се спасяват по високите места. Планетата изобщо не я е грижа за японците. Нито пък иска да бъде спасявана. Хората повтарят като папагали тази глупост за нейното спасяване вече в продължение на не знам колко — може би сто или сто и петдесет години. Планетата си е наред. Ние сме застрашени. Проблемът, госпожо Мартин и госпожо Бермудез, не е в спасяването на планетата: ние трябва да се спасяваме. Планетата може спокойно със или без кислород. Но ние ще загинем — усмихна се Енрон, сякаш коментираше изхода от някакво спортно състезание. — Разбира се, ние предприемаме известни мерки за своето спасение — той разпери пръстите на дясната си ръка и започна да отмята с показалеца на лявата. — Първо, опитахме се да намалим отделянето на така наречените парникови газове. Твърде късно. Те продължават да се излъчват от океаните и от почвата и нищо не е в състояние да спре този процес. Нашият въздух става все по-невъзможен за дишане. Изправени сме пред вероятността скоро да ни се наложи да напуснем завинаги Земята.