— Моята дейност винаги е била напълно законна — отговори Ву със същия монотонен глас на робот.
— Така. Тъкмо за това исках да поговорим.
Ву запази мълчание.
— Запитвали ли сте се — продължи Фаркас — дали вашите експериментални пациенти в ташкентската лаборатория са изпитвали особено желание да им се променя генетичният код?
— Не съм длъжен да обсъждам това. Сам предложихте да забравим миналото.
— Не, не сте длъжен. Но много бих искал. Не изпитвам отмъстителни чувства, но наистина съм любопитен. Много ми се ще да узная някои неща от самия вас.
— А длъжен ли съм да ви отговоря?
— Вие извършихте нещо чудовищно с мен — отговори с по-остър тон Фаркас и думите му изплющяха като камшик. — Това ми дава право да получа няколко отговора от вас, ако не друго. Проявете поне най-елементарно човешко съчувствие. Нали все пак сте човек, доктор Ву? А не някакъв безчувствен андроид?
— Вие ще ме убиете, когато приключа работата си тук, нали така?
— Дали ще ви убия? Не знам. Не виждам с какво това би ми помогнало и ми се струва твърде дребнаво. Разбира се, ако вие искате да ви убия…
— Не. Не.
— Значи, всичко е наред — усмихна се Фаркас. — Ако наистина исках да ви убия, щях да го направя на Валпарайсо Нуево. Не съм чак толкова безрезервно предан на „Киоцера-Мерк“, че да поставя интересите на компанията по-високо от моите. Просто не виждам смисъл да ви убивам. Вместо това предпочетох да изпълня задачата, заради която бях изпратен, а именно да ви доставя на Корнукопия, за да осъществите необходимите на компанията проучвания.
— И наистина свършихте работата си. За вас е от огромно значение да си свършите работата. А когато повече не съм нужен на компанията, ще ме убиете. Знам го, Фаркас. Какъв смисъл има да разговаряме?
— За да ми предоставите причина да не ви убия, когато вече не сте нужен на компанията.
— Как бих могъл да го направя?
— Нека да помислим, нали може? Може би ако успея да разбера малко по-добре вашата гледна точка, ще бъда и по-милостив. Например, когато правехте своите експерименти със зародиши в Ташкент, какво точно изпитвахте — тук, в сърцето си, — как се отнасяхте към своята работа?
— Това беше толкова отдавна.
— Да, почти преди четирийсет години. Някои от тези зародиши вече са станали безоки мъже. Но сте длъжен да си спомните нещичко. Кажете ми, докторе: изпитвахте ли някакво колебание, някакви морални угризения, когато работехте върху мен в утробата на майка ми? Не изпитвахте ли нравствена погнуса? Или съжаление, да речем?
— Изпитвах силно научно любопитство — отвърна без колебание Ву. — Опитвах се да узная някои неща, които ми се струваха важни. Пътят на познанието минава през практиката.
— Като жертвахте човешки същества.
— Да, човешки същества. Беше необходимо. Човешкият генотип се различава от животинския.
— Това не е вярно! Не е вярно! Не се различава особено. Бихте могли да експериментирате върху зародиши на шимпанзета и да постигнете почти същите резултати. Знаете го много добре, докторе.
— Шимпанзетата нямаше да могат да ни обяснят с думи особеностите на своите сетивни възприятия, придобити благодарение на сляпото зрение.
— Разбирам. Само хората биха могли да го направят.
— Точно така.
— А и в Ташкент разполагахте с достатъчно количество човешки същества вследствие на хаоса, причинен от Разпадането. Неродени човешки същества, които са изключително подходящи за генетични опити. Вашето силно научно любопитство беше удовлетворено и това ви направи щастлив. Но нямаше ли да е морално да помолите майките на неродените за разрешение? Например моята майка не само че не е дала съгласието си, но е била и чужденка, чужденка с дипломатически имунитет. И въпреки това…
— Какво искате да ви кажа? — извика Ву. — Че постъпих по ужасен начин с вас? Да. Да. Признавам. Извърших нещо ужасно. Възползвах се от безпомощността на хората във военно време. Искате да ме принудите да призная, че съм злодей? Че се разкайвам заради извършените от мен престъпления? Че искам да ме убиете заради това, което съм ви сторил? Да. Признавам, че съм злодей. Измъчват ме угризения. Изпитвам непоносима вина и знам, че заслужавам наказание. Какво чакате още? Убийте ме веднага! Хайде, Фаркас, убийте ме и да приключваме!