— Господин Фаркас — обади се притеснено служителката, без да помръдне от мястото си, — може би е безсмислено да продължавате този разговор. По-добре да вървим. Ще ви покажа квартирата, а след това…
— Само още една минута — прекъсна я Фаркас и се обърна към Ву, който отново беше стихнал в непроницаемо безмълвие. — Не вярвате нито на една думичка от това, което казахте, прав ли съм, докторе? И до днес продължавате да смятате, че това, което извършихте в Ташкент с мен и с другите като мен, е било напълно оправдано, че сте го направили в името на свещената наука и не изпитвате нито капка разкаяние. Не е ли така?
— Така е. И отново бих го направил, ако ми се отдаде такава възможност.
— Да. Точно това си мислех и аз.
— Следователно узнахте това, което вече сте знаели. Сега ще ме убиете ли? Не мисля, че това ще бъде по вкуса на вашата „Киоцера-Мерк“.
— Не — отвърна Фаркас. — Нямам намерение да ви убивам нито сега, нито по-късно. Просто исках да чуя онова, което току-що изрекохте. Искам да разбера още нещо. Изпитвахте ли удоволствие от заниманията си?
— Удоволствие? — повтори смаян Ву. — Това не се върши за удоволствие. Удоволствието няма нищо общо с всичко това. Извършвах изследвания, не разбирате ли? Правех го, защото исках да знам дали може да бъде направено. Но удоволствие? Не. Тази дума е неуместна в случая.
— Същински техничар. Безпристрастен търсач на истината.
— Нямам намерение да слушам подигравките ви. Ще помоля да ви изведат от тук.
— Но аз не ви се подигравам — каза Фаркас. — Вие сте истински цялостна личност. Ако под „цялост“ разбираме последователност и еднородност без каквито и да е примеси. Вие сте това, което сте. Това е добре. Сега ви разбирам напълно.
Ву беше застанал в абсолютна неподвижност, сякаш дори не дишаше. Блестящ кубичен блок от черен метал, който се извисяваше над пирамидален пиедестал с цвят на мед.
— Не сте изпитали нищо. Никакво садистично удовлетворение. Както сам казахте: трябвало е да откриете нещо и просто сте направили необходимото, за да стигнете до отговора. Няма причина да смятам, че е било насочено лично срещу мен. Прав ли съм? Прав ли съм? Вие никога не сте ме възприемали като личност. За вас съм бил само една хипотеза. Задача по биологична алгебра, която е трябвало да решите, абстрактно интелектуално предизвикателство. Евентуално мое желание за отмъщение би било равносилно на отмъщение срещу ураган, земетресение, срутване на земни пластове или срещу каквото и да било безлично природно бедствие. Те ни връхлитат и ни помитат. Но е нелепо да им се гневим. И все пак човек не е в състояние да прости на един ураган, не е ли така? Споменът за стореното ни преследва цял живот. Но си принуден да се изправиш, да изтупаш праха от себе си и да си кажеш, че просто си имал лошия късмет да се случиш точно в този момент точно на това място, и да продължиш да живееш…
Вероятно това беше най-дългата реч, която Фаркас беше произнасял някога. Гласът му беше станал дрезгав и единственото му желание беше да се махне и да легне някъде.
Ву продължаваше да го гледа със същия вцепенен поглед, Фаркас се усъмни дали изобщо го беше разбрал. Дали думите му го бяха засегнали.
— Тук вече приключих — обърна се той към служителката. — Заведете ме в стаята ми.
Стаята представляваше просторна килия, дълга три метра и висока метър и половина, в която можеше само да легне и да се протегне. В момента повече и не му трябваше.
Блещукаше сигналът, което означаваше, че в нишата го очаква кодирано съобщение. Връщат го незабавно на Валпарайсо Нуево. За да разследва слуховете за някакъв преврат — заговор за свалянето на генералисимус Калаган.
„Не казвай нищо на никого. Само се разхождай и се ослушвай, и ни съобщи какво става, в случай че наистина има нещо.“
В съобщението не беше посочен източникът на слуха. Най-вероятно беше полковник Олмо, който все пак беше главният човек на „К-М“ на Валпарайсо. Но в такъв случай защо не му бяха дали инструкции да се свърже именно с Олмо? Дали компанията не беше свалила доверието си от Олмо или пък бяха научили за преврата от друг източник, или това беше поредният случай, в който дясната ръка не знаеше какво върши лявата? Така или иначе, не виждаше особена логика в предположението на Олмо, че самата компания е въвлечена по някакъв начин в заговора. По всяка вероятност те бяха също толкова объркани, колкото и Олмо.
Най-вероятно не ставаше въпрос за никакъв преврат, а само някакви несъстоятелни слухове се носеха из системата. Или пък всичко наистина беше дело на някаква банда от Южна Калифорния без каквото и да е участие на корпорацията, както беше дочул Олмо. Доста налудничаво начинание. Но в него имаше купища пари, ако успееше.