— Хемоглобиновата идея.
— Именно. Все още й липсват някои основни положения, но кой казва, че проблемът не може да бъде решен? Както сам знаеш, лично аз бих загробил този проект, защото ме плаши, но не мога. Просто не мога. Не и преди да са направени нужните проби и лабораторни изследвания. Може да ти звучи старомодно, но съвестта не ми дава да го унищожа априори, без да съм го проверил.
— Това е добре. Не е зле човек да има съвест, Ник.
— Имам известни резерви по отношение на концепцията му — не става дума за моралната страна на въпроса, която вече обсъждахме, но и в техническо отношение. Не съм сигурен дали наистина проектът е осъществим, а ако е, дали трябва да бъде осъществен. Но аз съм доста консервативен по този въпрос. Вече съм малко старичък за големи рискове. Възможно е да съм безнадеждно изостанал, а Ван Влиет да е истински гений. Единственият начин това да бъде проверено е предложението му да бъде подложено на сериозни изпитания. Именно това и ще направим. След като мислих непрекъснато последните дни, тази сутрин повиках Ван Влиет и му казах, че ще направя заявка за увеличаване на изследователския му бюджет.
— Единствената достойна постъпка — каза Карпинтър.
— Но ако се окаже, че наистина се е докопал до нещо осъществимо и „Сантачиара“ успее да го разработи, това ще осигури на „Самурай индъстрис“ абсолютен контрол над оцеляването на хората на Земята. Монопол над възможността да останеш жив, Пол, разбираш ли за какво става дума?
— Господи!
— Искаш ли да продължиш да дишаш, трябва да те ретрофират в „Самурай“. Искаш ли да създадеш деца, които да могат да оцелеят вън от херметически запечатаната стая, трябва да ремоделират гените ти в „Самурай“. Те ще се превърнат в световна империя, Пол. Абсолютна власт. И именно аз съм този, който в момента опакова подаръчето и ще го поднесе на тепсия на Ню Токио. Представяш ли си как се чувствам дори ако оставим настрана натякванията на Изабел?
— А ако напуснеш компанията? — попита Карпинтър. — Нима нещо ще се промени? Просто някой друг ще опакова подаръчето.
— Но ще е някой друг. Там е цялата работа.
— А ти какво ще правиш?
— Ще си намеря работа другаде. В „Киоцера“, в „Ай Би Ем / Тошиба“, в някоя швейцарска мегакорпорация.
— И след четири поколения „Самурай индъстрис“ ще владее света.
— След четири поколения няма да ме има. И поне никой няма да ме псува, че съм им поднесъл света на тепсия.
— Приличаш ми на някой от онези физици на двайсети век, които отказали да работят върху проекта за атомната бомба, защото такова оръжие щяло да бъде смъртоносно. Но и без тяхното участие то било създадено. Намерили се други, които имали желание да го направят. В края на краищата има ли някакво значение, че някои си учен „А“ страдал от морални скрупули, щом като това е трябвало да стане и учените „Б“ и „В“ били готови да го направят?
— За учения „А“ може и да е имало значение — отвърна Роудс. — Дали ще може да спи спокойно нощем. Дали ще смее да се погледне в огледалото. Но аналогията ти е неточна, Пол. Тогава се е водела война, нали така? Човек е бил длъжен да прояви лоялност към отечеството.
— Сега също се води война — не отстъпваше Карпинтър. — Различна, но все пак война. И сме на път да я загубим, ако не предприемем нещо решително. Сам го каза.
Роудс го изгледа навъсено. Някакви смущения високо над земната повърхност набраздиха лицето му с неясни сиви ивици.
— Аз не съм от най-решителните, Пол. Знаеш го много добре. Може би просто не съм в състояние да поема моралната отговорност да бъда този, който ще връчи такава огромна власт на „Самурай индъстрис“. Ако наистина се налага да променим човешката раса, това не трябва да облагодетелства една-единствена мегакорпорация.
— В такъв случай наистина ли ще напуснеш, Ник?
— Не знам. Цялата тази работа много ме притеснява. Никога не съм имал подобни проблеми. Обичам работата си. Харесва ми това, с което се занимаваме в „Сантачиара“. Почти винаги съм смятал, че то е важно и необходимо. Признавам, че Изабел упражнява натиск върху мен и това ме обърква. А ако разбере какви са истинските ми притеснения, няма да ме остави за секунда. И без това смята мегакорпорациите за голяма заплаха. Особено „Самурай“.