— Ами просто… Майк е страхотен мъж, не искам да ме разбираш погрешно, но… в гимназията той беше малко… не знам. Може би малко див, или нещо подобно — за човек, който имаше репутацията на професионалист при общуването с публика, сегашното му запъване изглеждаше напълно необяснимо.
— Див? Майк?
— Сега не — усети, че започва да се поти. — Не, както ти казах, той е страхотен, но може да бъде малко… как да кажа… отвлечен.
— Е, и?
— Ами — гърлото му бе сухо и той отпи от колата си. — Просто си мислех, че би било добре да го знаеш.
— Би било добре да знам, че е отвлечен?
— Да.
— Добре. Благодаря ти за информацията — тя отхапа от шоколадовата бисквита.
Внимателно.
Нямаше да паднат никакви трохи върху тапицерията. Той осъзна колко много харесваше подредеността на Кристи. Не само защото правеше нещата по-лесни за него, а и понеже неговият вътрешен свят толкова често бе хаотичен, че се нуждаеше от някой като нея, някой, който да го успокои, да го върне в релсите.
В момента обаче никак не беше спокоен. Този неин парфюм определено му действаше, заедно със спретнатата й бяла блуза, закопчана чак до шията. Макар да си каза, че трябва да смени темата, някак си не можеше да се откопчи от нея.
— Искам да кажа, ако примерно шофира, или нещо подобно, той може да… Нали разбираш.
— Да се отвлече?
— Да.
Тя остави бисквитата си върху салфетката.
— Добре, Етън, кажи ми най-после какво става. През цялата вечер се държиш много странно.
Беше права, разбира се, затова сам не разбра защо изведнъж толкова й се ядоса.
— Аз ли? Ти си тази, която реши да дойдеш на срещата ни обута в джинси! — в мига, в който думите излязоха от устата му, той осъзна колко идиотски се беше изразил.
— Ти също носиш джинси — изтъкна му търпеливо тя. — Вярно, изгладил си твоите, а аз не съм, но…
— Не е в това въпросът, много добре го знаеш.
— Не, не го знам. Какво се опитваш да ми кажеш? — тя прибави бисквитата към все по-увеличаващата се купчина от недоядена храна.
— Носеше ли джинси последния път, когато излезе с Майк?
— Не.
— Тогава, защо ги носиш, когато си с мен?
— Защото това не е среща.
— Петък вечер е и ние сме паркирали на предпоследния ред в „Гордостта на Каролина“! Аз бих нарекъл това среща, а ти?
Тя примигна бързо и го изгледа с поглед, който никак не беше мил.
— Извинявай, да не би да искаш да ми кажеш, че най-после, след всичките тези години, великият Етън Бонър ме е поканил на среща, а аз дори не съм го разбрала?
— Е, ако е така, вината не е моя. И какво искаш да кажеш с това „най-после“!
Тя въздъхна дълбоко, преди да му отговори с въпрос.
— Какво всъщност искаш от мен?
Как би могъл да отговори на това? Можеше ли да каже: Искам твоето приятелство, или пък желая тялото, което си крила през всичките тези годиш? Не, определено не. Това бе Кристи, за Бога! Може би просто трябваше да й каже, че няма право да променя отношението си към него и че иска нещата да се върнат такива, каквито са си били, но и това не беше истина. В момента той знаеше само едно нещо със сигурност.
— Не искам да спиш с Майк Рийди.
— Кой е казал, че съм го направила?
Диамантените й обеци проблеснаха на светлината. Изглежда му беше много ядосана. Е, добре, той също й беше ядосан, така че какво значение имаше дали ще й каже истината.
— Погледнах в чантата ти преди два дни. Кондомът, който носеше, го няма.
— Ровил си в чантата ми? Господин Честния Етън?!
Фактът, че тя изглеждаше по-скоро объркана, отколкото ядосана, го накара да свие малко платната.
— Извинявам се. Повече няма да се повтори. Аз просто… — той остави настрани чашата си. — Просто се тревожех за теб. Ти не бива да спиш с Майк Рийди.
— Тогава с кого, според теб, трябва да спя?
— С никой!
Тя изведнъж се наежи.
— Съжалявам, Етън, но това вече не е възможност за мен.
— Аз спя сам. Не виждам защо и ти да не можеш да го правиш.
— Защото не мога и това е. Вече не! Ти поне имаш буйни младежки приключения, към които можеш да се връщаш. А аз нямам дори и това.
— Не са били буйни! Е, може и да са били, но… защо просто не изчакаш, за да намериш подходящия човек, Кристи? Не се давай толкова лесно. Когато срещнеш подходящия мъж, веднага ще го познаеш.
— А може би вече съм го срещнала.
— Майк Рийди не е подходящият човек!
— Ти пък откъде знаеш? Та ти дори не си спомняш, че мразя хотдог. Не знаеш кога ми е рожденият ден, нито кой ми е любимия певец. Как тогава би могъл да знаеш кой е подходящият за мен човек?
— Рожденият ти ден е на осемнадесети април.