— На шестнайсети.
— Видя ли! Знаех си, че е през април.
Тя повдигна едната от добре изписаните си вежди, след това си пое толкова дълбоко дъх, че Етън предположи, че брои до десет.
— Извадих кондома от чантата си, понеже се почувствах глупаво да го нося винаги със себе си.
— Значи ти и Майк не сте…
— Още не. Но сигурно и това ще стане. Аз наистина го харесвам.
— Да го харесваш не е достатъчно. Ти и мен харесваш, но това не означава, че ще си легнем.
— Разбира се, че не.
Тръпка на разочарование премина през него.
— Разбира се, че не.
— Как бих могла да го направя? Ти си се обрекъл на безбрачие.
Какво ли всъщност искаше да каже с това? Че ако не е този обет, би могла да се замисли?
— И освен това — продължи тя, — аз не те привличам.
— Това не е вярно. Ти си мой…
— Не го казвай! Не ми казвай, че съм ти най-добрият приятел, защото не съм!
Той се почувства така, сякаш го беше ударила. Голяма част от работата му се състоеше в даване на съвети на другите. Разбираше сложността на човешкото поведение много по-добре, отколкото останалите хора, но тогава защо беше толкова безпомощен при общуването си с нея?
Часовникът на екрана отброяваше последните минути. Винаги досега се бе смятал за упорит и жилав човек, но тя някак си го беше лишила от характерната му борбеност. Знаеше, че й причинява болка, макар да не разбираше точно как, а последното нещо, което искаше, бе да нарани Кристи Браун.
— Кристи, какво става с теб?
— Просто се отварям към живота — каза тя тихо. — Най-накрая.
— И какво означава това?
Мълчанието й продължи толкова дълго, че той вече не вярваше, че ще му отговори, но накрая тя проговори.
— Означава, че най-после престанах да живея в миналото. И съм готова да вървя напред в живота — изгледа го по начин, който го накара да си помисли, че в момента в нея бушува някаква вътрешна борба. — Означава, че повече нямам намерение да бъда влюбена в теб, Етън.
Той се почувства така, сякаш го бяха ударили с електрически ток, като в същото време не знаеше, защо ли е толкова шокиран. На някакво подсъзнателно ниво винаги бе знаел, че Кристи е влюбена в него, но просто не си беше позволил да мисли за това.
Тя издаде тих, самоукорителен смях.
— Бях такава глупачка. Всичкото това загубено време. В продължение на осем години аз си седях на бюрото, малката госпожица Ефикасност, трепех се да ти търся ключовете за колата и да ти зареждам хладилника с мляко, а ти дори и не ме забелязваше. И имах толкова малко самоуважение към себе си.
Етън нямаше представа какво да каже.
— И знаеш ли кое е най-ироничното? — в гласа й не се чувстваше никаква горчивина. Говореше спокойно, сякаш ставаше въпрос за някой друг. — Аз бих била перфектната жена за теб, но ти така и не го забеляза. А сега вече е прекалено късно.
— Какво искаш да кажеш с перфектна жена? И защо вече да е прекалено късно?
Тя го изгледа тъжно, сякаш неспособността му да я разбере я разочароваше.
— Ние имаме еднакви интереси, отраснали сме близо един до друг. Аз обичам да се грижа за хората, а ти се нуждаеш от някой, който да се грижи за теб. Имаме и едни и същи религиозни възгледи — тя леко повдигна рамене. — Но нищо от тези неща нямаше значение, тъй като аз просто не бях достатъчно гореща за теб.
— Достатъчно гореща! Това пък как можа да го кажеш? Да не би да мислиш, че това е единственото, което търся в жената?
— Да. И моля те, не се опитвай да ме заблуждаваш. Защото се познаваме от прекалено дълго време.
Той се ядоса много.
— Сега вече разбирам. Значи затова са били всичките тези промени. Прилепналите дрехи, новата прическа, този дяволски парфюм. Направила си всичко това, само за да те забележа, нали? Добре, забелязах те, и още как, сега се надявам да си щастлива.
Вместо да му отвърне подобаващо, както сигурно трябваше да направи, Кристи се усмихна.
— Много е хубаво, че го забеляза, иначе не знам още колко време щеше да ми отнеме да ми дойде умът в главата.
— За какво говориш пък сега?
— Това е нещо фундаментално, Етън. И толкова банално. Но предполагам, че великите истини са всичките такива, нали? Когато започвах всичко това, Рейчъл ме предупреди, че ако искам да направя промени в живота си, трябва да ги направя заради самата мен, а не заради теб или някой друг. Аз се престорих, че съм съгласна с нея, но не можех напълно да проумея колко е права до деня, в който се появих на работа облечена по онзи шармантен начин, а ти беше толкова възмутен от това.
— Кристи, аз не бях…
Тя вдигна предупредително ръка.
— Всичко е наред, Етън. Въобще не съм разстроена вече от това. Дори съм ти благодарна. Твоето отблъскване ме накара да направя някои неща с живота си, които трябваше да сторя много отдавна.