— Не съм те отблъснал! И не виждам как можеш изведнъж да престанеш да обичаш някого, в когото, както сама казваш, си била влюбена в продължение на години… — какво правеше в момента? Да не би да се опитваше да я убеди да се влюби отново в него?
— Прав си, не би могло да стане така — Етън почувства лек полъх на надежда, който обаче бързо изчезна, когато тя продължи. — Сега вече знам, че това не е било любов. За нея са необходими двама души. Това, което изпитвах към теб, бе някакво увлечение, някаква страст. Ти бе за мен фаталното привличане.
— Мисля, че искаш да се откажем прекалено лесно — чу се той да казва.
— За какво говориш?
— За нашата връзка.
— Етън, между нас няма връзка.
— Напротив, има. От колко време се познаваме? От… кога, от шести клас?
— Аз бях в трети клас, ти — в четвърти. Класните ни стаи бяха една срещу друга.
Той кимна, сякаш го беше знаел, но всъщност не си спомняше нищо подобно.
— Ти и Рики Дженкинс се гонехте на излизане от училище един ден и Рики се блъсна в мен — тя започна да прибира недокоснатата им храна, движенията й бяха като на автомат. — Аз носех някакви книги и карта на Мексико. Паднах, книгите се пръснаха около мен, изтървах и картата. Тогава бях толкова срамежлива. Искаше ми се никой да не ме забелязва и затова се почувствах много унижена. Рики побягна, без да ми обърне внимание, но ти се спря, подаде ми ръка и ми помогна да си събера нещата.
Часовникът на екрана беше изчезнал и всеки момент щеше да започне вторият филм. Кристи скръсти ръце в скута си, явно не й се приказваше повече и той почувства как се изплъзва все по-далеч от него.
Изведнъж го изпълни някаква болка, желание да направи нещо добро за малкото срамежливо момиченце, което Рики Дженкинс бе повалил на земята. Ръката му сякаш сама се задвижи, когато се плъзна по горната част на облегалката и обгърна шията на Кристи.
Устните й се разтвориха. Учудено. Неоновите лампи изгаснаха, потапяйки киното в мрак.
Той побутна подноса с храната настрани, за да не му пречи, наведе се към нея и я целуна. Целувка на съжаление. Или може би изцеряваща целувка.
И след това се случи нещо необяснимо. Докато чувстваше меките й устни да помръдват под неговите, светът сякаш се разцепи на две и в главата му зазвуча музика, не хоровите изпълнения на Хендел, нито пък оперите на Пучини, а грубите писъци на някакъв циничен, навяващ само перверзни мисли рокендрол.
Ръцете му вече я бяха обгърнали цялата. Опипваше гърдите й, разкопчаваше копчетата й, търсеше закопчалката на сутиена й, потапяше се в тази сладка, мека плът. А тя не се съпротивляваше. Не, даже никак не се съпротивляваше. Устните му попаднаха на едно малко, възбудено зърно, което сякаш само му се предлагаше.
Бързите й, ефикасни ръце се плъзнаха под ризата му, изваждайки я от добре изгладените му джинси, като същевременно тихите й стенания накараха страстта му да пламне до неподозирана и от самия него степен.
Пъхна ръката си между краката й и я хвана за чатала през джинсите. Тя се притисна към ръката му, ясно показвайки му, че това й харесва, и започна да се търка в нея така, че той окончателно загуби разсъдъка си. Хвана нейния цип и го разкопча, тя направи същото с неговия.
Чувстваше как езикът й пулсира в устата му, правейки точно това, което му се искаше.
Кожа. Мека, влажна от пот. И след това една друга влага. Той се потопи в нея с пръстите си.
Беше го обгърнала с ръце, милваше го и го целуваше така, че с всяка изминала секунда го тласкаше към ръба на пълната забрава.
Къде си сега? — провикна се той наум. — Защо не ми казваш да спра? — изчака да чуе някакъв отговор от Всемогъщия Бог, от Мъдрия Бог или от Майката Богиня, но тишината беше пълна.
— Спри — прошепна Кристи.
Пръстите му все още бяха в тялото й. Нейната ръка все още го прегръщаше.
— Спри — повтори тя.
Но никой от двамата не искаше да пусне другия. Тя потръпна и Етън разбра колко близо е била да стигне до края. Гласът й прозвуча дрезгаво.
— Не можеш да направиш това, Етън.
Нейната загриженост го накара да изпита още по-голяма привързаност към нея. Тревожеше се за него, както винаги. Без да мисли за себе си.
Беше минало много време, но той все пак не беше забравил какво да прави. Привлече я към себе си и размърда палеца си… леки кръгови движения. Тя изохка. Целуна я и с цялата нежност, на която бе способен, я пусна от ръцете си.
След това на никой от двамата не му се говореше. Оправиха дрехите си, отдалечиха се един от друг, почистиха разлятата черешова кола, а накрая се преструваха, че гледат филма. Откара я до дома й и никак не беше учуден, че не го покани вътре. Докато й отваряше вратата, той я попита дали иска да дойде с него на обяда, който даваше етърва му на следващия ден.