— Не, благодаря — изрече тя учтиво.
— Ще те взема малко преди единадесет.
— Няма да бъда тук.
— Напротив — отвърна той. — Ще бъдеш.
Телефонът иззвъня тъкмо когато Рейчъл си сушеше косата след сутрешния душ. Гейб беше в задния двор и ковеше нещо, а Едуард си играеше пред входната врата, затова тя бързо уви главата си с хавлията и се забърза към кухнята, за да го вдигне.
— Мога ли да говоря с Рейчъл Сноупс? — чу тя женски глас в слушалката.
— На телефона е Рейчъл Стоун.
Някъде около жената от другата страна на линията се чу бебешки плач и гласът й заглъхна за миг.
— Недей да плачеш, Роузи, ето ме, тук съм, — след това отново заговори в слушалката. — Съжалявам, госпожо Стоун, но дъщеря ми все още не се е възстановила от вчерашното ни пътуване. Ние така и не успяхме да се видим снощи в киното. Аз съм Джейн Дарлингтън Бонър, съпругата на Кал.
Гласът на жената бе делови, но не и враждебен.
— Да, госпожо Бонър.
— Моля, наричайте ме Джейн. След около час организирам едно семейно събиране. Извинявам се, че се обаждам толкова късно — ако трябва да бъда честна, цялата подготовка остана за последния момент — но бих искала да дойдете и вие със сина си.
Рейчъл си спомни посещението на Кал в снекбара предния следобед. Тя бе стояла на няколко крачки от тях, когато беше поканил Гейб, и би било много лесно да отправи поканата и към нея, ако имаше подобно желание.
— Благодаря, но мисля, че идеята не е много добра.
— Вие вероятно сте се срещнали с мъжа ми вчера — каза го по-скоро като факт, а не като въпрос.
— Да.
— Нищо, все пак елате.
Рейчъл се усмихна и почувства, че изпитва нарастваща симпатия към тази жена, която бе виждала досега само на една снимка в списание.
— Не става въпрос само за съпруга ви. Етън също не е голям мой почитател.
— Знам.
— А и много се съмнявам, че Гейб ще иска да ме привлече по-близо до семейния си кръг. Мисля, че ще е по-добре да не се появявам.
— Не искам да ви насилвам, но все пак се надявам, че ще промените решението си. Кал и Етън са двама от най-твърдоглавите мъже на планетата, но в същото време не са лоши хора, а и, честно казано, много ми се иска да се запозная с всеизвестната вдовица Сноупс.
Рейчъл отвърна на мекия хумор на събеседничката си със смях.
— Тогава ела някой път на вилата.
— Да, ще го направя.
Тъкмо оставяше слушалката, когато Гейб влезе през задната врата откъм двора. По джинсите му се забелязваха следи от стърготини и той изглеждаше доста по-доволен от обикновено.
— Какво майсториш там навън? — усмихна му се тя.
— Правя една клетка. Туити ще трябва да поседи известно време навън, за да се аклиматизира, преди да го пуснем на свобода.
И всичко това за едно малко, най-обикновено врабче.
Той се приближи към мивката и пусна водата, за да си измие ръцете.
— Попитах Чип дали не иска да ми помогне, но той каза не.
— Няма ли да престанеш да го наричаш така?
— Не и преди той да ми го каже — Гейб откъсна една салфетка от кухненската ролка, избърса ръцете си и отиде при нея, за да я целуне за добро утро.
Целувката бе съвсем бегла, но тази небрежна интимност я накара да си спомни за секса, който бяха правили снощи. Положи бузата си върху гърдите му и се опита да не мисли за това колко скоро всичко между тях трябваше да приключи.
Пръстите му хванаха една къдрица от косата й и я бутнаха зад ухото. Той целуна освободеното от косата място и се отдръпна крачка назад.
— След малко трябва да тръгваме за Кал и Джейн, а аз още не съм си взел душ, така че престани да ме разсейваш.
— Да тръгваме!
— Знаеш, че не искам да оставаш тук сама.
Парещо разочарование се разля по нея, разбирайки, че в поканата му да го придружи няма нищо лично. Не искаше тя да се сближава със семейството му, просто изпълняваше задълженията си на куче пазач. Спалнята бе единственото място, където Гейб й позволяваше да влиза в живота му, и досега не й беше обещавал нищо повече от това.
— Не мисля, че идеята ти е добра. Никак няма да ми е лесно да обядвам с двамата ти братя и да търпя изпепеляващите им погледи върху себе си.
— Още не съм те виждал да бягаш от някое предизвикателство.
— Гейб, те ме мразят.
— Това си е техен проблем. Аз трябва да отида, а ти няма да останеш тук сама.
Тя скри болката си зад една безгрижна усмивка.
— Добре де. Може пък да ми достави удоволствие да поизтормозя милите ти братя.