Докато възрастните се събраха на покритата с чадър маса, Едуард седна до малкото детско кътче, където бе поставена и Роузи. Рейчъл изпитваше огромно задоволство, докато го гледаше как размахва играчки пред лицето на момиченцето, гъделичка я по корема и прави всевъзможни физиономии, за да я забавлява.
Не й беше необходимо много време, за да разбере колко много се обичат Кал и Джейн. Изражението на някогашния полузащитник, толкова неприязнено, когато гледаше към Рейчъл, неизменно светваше всеки път, когато се обърнеше към съпругата си. Те изглежда непрекъснато си търсеха някакъв повод да се докосват един друг. Разменяха си погледи, усмихваха се. И бе напълно очевидно, че и двамата обожават своята красива, руса дъщеричка.
Но на масата определено се чувстваха и някои доста по-различни настроения. Макар вече да бе донякъде свикнала с неприязненото отношение на Етън, враждебността на Кал беше някак си по-остро изразена и Рейчъл предположи, че най-големият брат е дори по-покровителствено настроен към Гейб в сравнение с Етън. На всичкото отгоре Етън и Кристи явно правеха всичко възможно, за да избягват да се погледнат дори и за миг, а Гейб беше толкова напрегнат, че почти трепереше. Разбираше колко му е трудно да присъства на семейно събиране, след като самият той вече нямаше семейство.
Кал първи заговори за киносалона.
— Не мога да повярвам, че си направил всичко това с онова кино.
— Той се захвана с най-изоставеното място в околността и виж в какво го превърна — веднага се включи и Етън.
И двамата продължиха с фалшив ентусиазъм да обясняват на Гейб колко страхотно било киното отново да е отворено и каква услуга било това за местното гражданство. Никой от тях не споменаваше дори и дума за предишния му живот, сякаш ветеринарната му практика, както и жената и синът му, никога не са съществували. И колкото повече говореха, толкова по-напрегнат ставаше Гейб, докато накрая Рейчъл не издържа и се намеси.
— Гейб, разкажи им за Туити.
— Няма какво толкова да се разказва.
— Туити е едно мъничко врабче, за което Гейб се грижи и лекува.
Гейб леко повдигна рамене и този малък жест бе напълно достатъчен за братята му да се притекат на помощ и да го спасят от темата, която може би не искаше да дискутира.
— Фойерверките снощи бяха наистина страхотно зрелище. И на Роузи много й харесаха, нали, Джейн?
— Това бе страхотна идея — кимна Етън. — Сигурен съм, че много семейства в този град ще се радват, че могат да заведат децата си на място, където ще си прекарат добре, без да се налага да харчат куп пари.
Действайки единствено по инстинкт, Рейчъл се наведе напред.
— Гейб скова една клетка в задния двор на вилата, за да може птичето да се аклиматизира, преди да го пусне на свобода.
Гейб я изгледа раздразнено.
— Това не е кой знае какво, Рейчъл.
Сега вече и тримата братя Бонър я гледаха намръщено. Само Джейн и Кристи я наблюдаваха с интерес.
— А аз мисля, че е. Да се грижиш за това малко, мършаво и безпомощно птиче те прави щастлив. А с киното не е така.
— Туити не е мършаво птиче! — извика Едуард.
Гейб рязко се изправи от стола си.
— Кафето почти свърши. Ще отида да направя още една кана — и той изчезна зад вратата на верандата.
Кал се облегна назад и се втренчи в нея със стоманеносивите си очи.
— Ти да не би нарочно да се опитваш да направиш брат ми нещастен?
— Кал…
Той реагира на намесата на жена си с леко помахване на ръката, накарвайки я да запази мълчание. Доктор Джейн Дарлингтън не приличаше на жена, която лесно може да бъде накарана да мълчи, затова Рейчъл почувства, че лекото повдигане на рамене в знак, че е съгласна, бе наистина доброволно. Може би бе решила, че този сблъсък е неизбежен и че Рейчъл е достатъчно силна, за да се справи сама.
— Вече казах на Етън същото, което ще кажа и на теб — обърна се Рейчъл към Кал. — Престанете да му говорите безсмислици. Да се занимава с „Гордостта на Каролина“ не е това, което би могло да осмисли живота му, и най-добре ще е и двамата да престанете да се държите така, сякаш се е захванал с нещо велико. Гейб е ветеринар и точно с това би трябвало да се занимава.
— Мислиш си, че познаваш брат ми по-добре от собственото му семейство? — попита студено Кал.
— Да, мисля, че е така.
Гейб отново се появи на терасата.
— Кафето ще бъде готово след малко.
Погледът на Етън се отмести от по-възрастния му брат към Гейб.