— В гаража има топка. Хайде да поиграем, докато господин Полузащитника почисти кухнята. Искаш ли да дойдеш с нас, Едуард?
Едуард се забави малко с отговора.
— Бих искал, но ако дойда, Роузи ще реве, тъй като ме харесва толкова много. Затова май по-добре да остана с нея.
Рейчъл веднага почувства, че решението на сина й му бе спечелило благоразположението на родителите на Роузи. И двамата му се усмихнаха и го увериха, че може да отиде, ако желае, но Едуард учтиво отказа.
Етън и Гейб слязоха от верандата и тръгнаха из двора. Рейчъл започна да помага при почистването на масата, когато Кал се приближи иззад нея и тихо каза:
— Би ли дошла до кабинета за няколко минути? Искам да ти покажа нещо.
Да се уединява с него бе последното нещо, което й се искаше да направи, но Джейн и Кристи бяха изчезнали в кухнята, така че наоколо нямаше никой, който да й се притече на помощ. Повдигна безгрижно рамене, поне се надяваше да е изглеждало безгрижно, и го последва.
Когато влязоха в кабинета, Кал затвори вратата след себе си. През прозореца отляво тя видя една летяща топка, след това в обсега на полезрението й се появи Гейб, който я хвана.
Кал се отправи към бюрото, което някога принадлежеше на Дуейн, заобиколи го и отвори едно чекмедже.
— Тук имам нещо за теб — той извади едно продълговато листче и й го подаде.
Още преди да го е докоснала с ръка, тя вече знаеше, че е чек. Погледна към него и дъхът й секна. Беше на нейно име, а сумата възлизаше на двадесет и пет хиляди долара.
— Какво е това? — попита тя с пресипнал глас.
Кал се намести в стола зад бюрото и я погледна.
— Първоначална вноска за твоето бъдеще.
Тя се взираше в чека, чувствайки как стомахът й се свива, знаейки отговора на въпроса още преди да го е задала.
— И какво искаш в замяна?
— Искам да напуснеш Салвейшън и никога повече да не влизаш в контакт с брат ми — той направи пауза. — Имаш си отговорности. Дете, което трябва да издържаш. Тези пари значително ще ти облекчат живота.
— Разбирам… — в гърлото й се образува буца.
Беше дошла в Салвейшън да открие имане, но никога не си го беше представяла по подобен начин.
Преглътна мъчително, опитвайки се да отмести буцата.
— С колко време разполагам?
— Предполагам, че ще ти е необходимо малко време, за да решиш къде да отидеш, затова съм написал чека с предна дата. Очаквам да си тръгнеш до десет дни.
Когато погледна към него, Рейчъл с изненада забеляза искрица на състрадание в очите му. Тя премигна мъчително.
— Гейб вече се смее. Не много често, само понякога. Етън каза ли ти го?
— Отварянето на киносалона му подейства много добре. Най-после започна да се връща към нормалния живот.
Искаше й се да спори, да му каже, че тя бе причината, поради която Гейб бе започнал да се връща към нормалния живот, но знаеше, че няма да й повярва. Освен това самата тя не можеше да бъде сигурна, че това е истината. Може би тя не означаваше нищо повече за Гейб от няколко часа на забрава, докато двамата са в леглото.
— С Етън сме убедени, че ако си тръгнеш, процесът на възстановяването му ще се ускори…
— Ако Гейб научи за това, много ще се ядоса.
— Ето защо не трябва да му казваш в никакъв случай. Разбираш ли ме правилно? Ако дори само намекнеш с нещо пред него за нашата уговорка, сделката пропада.
— О, да. Напълно го разбирам — тя прокара чека по пръстите си. — Искам да ми кажеш само едно нещо. Какво си мислиш, че правя с брат ти, та гледаш да ни разделиш по всякакъв начин?
— Мисля, че се възползваш от него.
— Как?
Очите му се присвиха.
— Не си играй игрички с мен, госпожо! Гейб е богат мъж, който не се грижи за парите си. И ти искаш да му измъкнеш тези пари до последното пени, след което да тръгнеш да търсиш някой друг като него.
— Това със сигурност ли го знаеш?
— Ще вземеш ли чека, или не?
Тя погледна надолу към хартийката и се зачуди дали някога ще дойде момент, в който ще е способна да превъзмогне миналото си.
— Да. Да, ще го взема, господин Бонър.
Пъхна чека в джоба на роклята си и се обърна към вратата, но мекият му глас я спря малко преди да премине прага.
— Госпожо Сноупс, никак няма да ти хареса това, което би се случило, ако се опиташ да ме прекараш.
Пръстите й се свиха конвулсивно около дръжката на вратата.
— Повярвай ми, господин Бонър, ти си последният човек на земята, когото бих прекарала.
Насили се да не побегне от стаята, но цялата трепереше, когато стигна до верандата, където Джейн и Кристи бяха изоставили усилията си да чистят, седяха и си приказваха сладко.
В мига, в който Джейн видя Рейчъл, на лицето й се появи разтревожено изражение.