— Не е същото. Тук имаш приятели.
— А също и врагове.
— Това ще се промени, когато хората те опознаят и разберат, че ще станеш част от местното общество.
— Как бих могла да стана част от обществото? За мен няма никакви възможности тук.
— И си мислиш, че ще имаш много възможности, ако работиш на надница в някакъв евтин сувенирен магазин във Флорида, така ли?
Тя се извърна настрани.
— Сигурна съм, че магазинът никак не е лош, и освен това не искам да споря повече с теб на тази тема. Трябва да замина.
— Не.
— Моля те! Не усложнявай нещата — тя се приближи до шезлонга и се подпря на него за опора. — Кайла ще се справя със снекбара. Ще работя до следващия уикенд, така че да има време да свикне, а и ти ще можеш през това време да намериш някой да й помага.
— Пет пари не давам за снекбара!
Искаше й се да му каже колко е вярно това, но реши да си държи езика зад зъбите. Откъм клетката Туити продължаваше да се обажда с писклив глас. Кой, освен Гейб би си направил всичкия този труд само за да спаси едно врабче…
Той пъхна ръце в джобовете си, сякаш те изведнъж му бяха станали врагове.
— Няма да ходиш във Флорида.
— Нямам никакъв избор.
— Да, имаш — той се спря и се втренчи в нея. Линията на челюстите му ясно се очерта. — Ние ще се оженим.
Сърцето й пропусна един такт, след това затупа като полудяло.
— Ще се оженим? Какво говориш? — гледаше го невярващо тя.
— Това, което казах — той извади ръце от джобовете и се приближи до нея с войнствено изражение. — Ние се разбираме. Така че няма причина да не се оженим.
— Гейб, ти не ме обичаш.
— Обичам те стотици пъти повече, отколкото те е обичал Г. Дуейн.
— Знам, че е така. Но не мога да се омъжа за теб.
— Кажи ми поне една причина.
— Вече ти я казах. Най-сериозната причина.
В очите му се появи някаква безпомощност.
— Какво искаш от мен?
Искаше това, което бе дал на Чери и Джейми, но би било жестоко да му го каже по този начин. А и какъв би бил смисълът? Той сам вече го разбираше.
— Нищо повече от това, което вече си ми дал.
Но той не искаше да се предаде лесно.
— Аз мога да се грижа за теб. След като се оженим, ти вече няма да се притесняваш как да изкараш пари за храна или какво ще стане, ако се разболееш — той замълча за момент. — Ще имаш и сигурност за Едуард.
Това не беше честно. Той знаеше, че би продала и душата си заради сина си и сега се опитваше да го използва. В същото време си даде сметка, че това е нещо, за което също трябва да говорят.
— Трябва да знаеш, че той е най-голямата причина, поради която не мога да приема предложението ти. Има различни видове сигурност. Да прекара детството си с мъж, който не може да го понася, би било много по-лошо за Едуард, отколкото бедността — ето, най-после му го беше казала.
— Не е вярно, че не мога да го понасям — но не я гледаше в очите и в гласа му нямаше никаква убеденост.
— Аз съм съвсем откровена с теб. Защо не си и ти откровен с мен?
Той се отдалечи на няколко крачки по посока на клетката.
— Просто ще ми трябва малко повече време, това е всичко. А ти искаш всичко да става на момента.
— В момента ти не го харесваш точно толкова, колкото и в първия ден, когато го видя — каза горчиво тя. — А това е толкова нечестно! Той не е виновен за това, че не прилича на Джейми.
Гейб се извъртя рязко към нея.
— Мислиш ли, че не съм си казвал това хиляди пъти — пое си дъх на пресекулки, опитвайки се да запази самообладание. — Виж, просто ми дай малко време и ще видиш, че нещата ще се променят. Знам, че доста те изненадах, но когато го премислиш, ще разбереш, че да се оженим, е най-доброто нещо, което можем да направим.
Искаше й се да се свие в някой тъмен ъгъл и да започне да вие от болка и мъка. Но остана на мястото си, твърдо решена да приключи с всичко това.
— Няма да променя решението си. Няма да се оженя за теб. Кристи вече се обади на родителите си и те ще ми изпратят два автобусни билета. Ще работя до края на следващия уикенд, след това с Едуард заминаваме за Флорида.
— Не!
И двамата подскочиха, виждайки Едуард да се появява иззад ъгъла на къщата, с лице, покрито със сълзи.
Стомахът й отново се сви болезнено. Какво беше направила! Възнамеряваше да му съобщи новината внимателно, не и по този начин.
Двадесета глава
— Не искам да ходя във Флорида! — сълзите се стичаха по зачервените бузи на Едуард. — Ще си стоим тук! Няма да ходим! Ще си останем тук — тропаше той с малкото си краче.
— О, миличък! — Рейчъл се затича към него и се опита да го прегърне, но той се изплъзна от ръцете й.