Едуард подсмръкна и избърса носа си с ръкава на тениската си.
Гейб не беше планирал да предлага на Рейчъл да се омъжи за него, но сега, след като думите вече бяха излезли от устата му, той знаеше, че точно това трябваше да направи.
Което двамата трябваше да направят. Но момчето стоеше на пътя им.
— Чип… — той се изкашля неловко. — Знам, че нещата между нас не вървяха добре, но искам да знаеш, че за това в никакъв случай не си виновен ти. Всичко е заради… заради неща, които са ми се случили преди много време.
Едуард го гледаше съсредоточено.
— Когато е умрял малкият ти син.
Той не беше очаквал това и всичко, което успя да направи в отговор, бе само едно разтреперано кимване. Последва тишина, нарушена накрая от Едуард.
— Как се казваше?
Гейб си пое дълбоко въздух.
— Джейми.
— Беше ли силен?
— Той беше на пет години, също колкото теб, затова не беше силен като възрастен човек.
— Беше ли по-силен от мен?
— Не знам. Беше малко по-едър, така че може и да е бил по-силен, но това не е важно.
— Ти харесваше ли го?
— Обичах го, много.
Хлапето пристъпи предпазливо напред.
— Беше ли много тъжен, когато Джейми умря?
Името му!
— Да. Бях много тъжен, когато Джейми умря — отвърна Гейб с разтреперан глас. — И все още съм.
— Той ядосваше ли те така, както те ядосвам аз?
Никога по същия начин, помисли си Гейб.
— Понякога. Когато направеше някоя беля.
— А той харесваше ли те?
Този път не можа да отговори. Само кимна.
Ръката на Едуард се помръдна. Погледна настрани, след това ръката му отново се върна на мястото си. Заекът.
— Страхуваше ли се от теб?
— Не — Гейб отново се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Не, не се страхуваше от мен така, както се страхуваш ти. Знаеше, че никога няма да му причиня болка. На теб също не бих ти причинил.
Виждаше, че момчето се подготвя да му зададе поредния въпрос, но тези, които бе изсипал досега върху него, му бяха вече предостатъчни.
— Чип, бих предпочел да не беше чул разговора ни, но тъй като вече си го чул, знаеш, че искам да се оженя за майка ти. Тя не мисли, че това е добра идея, и ми се иска да не я тормозиш на тази тема. Ще се опитам да я накарам да промени решението си, но така или иначе тя трябва да прави това, което счита, че е правилно, и ако в крайна сметка реши, че няма да се омъжи за мен, то няма да е заради нещо, което си направил ти. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Че ти не си направил нищо лошо.
Спокойно можеше и да си спести всичките тези думи.
— Тя няма да се омъжи за теб заради мен.
— Има известна връзка с теб — каза бавно Гейб. — Но не, защото ти имаш някаква вина. А заради мен. Майка ти не харесва начина, по който се държа с теб през всичкото това време. Вярно, не бях особено любезен. И това е причината двамата с теб да не можем да се разбираме. Но това е моя грешка, Чип, не твоя. Ти нямаш никаква вина.
— Аз не съм силен като Джейми — запазвайки дистанцията, той зачовърка една малка раничка на ръката си. — Иска ми се Джейми да можеше да дойде да си играе с мен.
Изведнъж очите на Гейб се напълниха със сълзи.
— Сигурен съм, че щеше да му хареса.
— Може би щеше да може да ме набие — Едуард седна на земята, сякаш краката не го държаха повече.
— Джейми не се биеше много. На него му харесваше да строи разни неща, също както и на теб — за първи път Гейб се замисли върху приликите между двете момчета, вместо за разликите между тях. И двамата обичаха книги, пъзели и рисунки. И двамата можеха да се забавляват сами в продължение на дълго време.
— Баща ми е загинал в самолетна катастрофа.
— Знам.
— Той сега е в рая и сигурно се грижи за Джейми.
Мисълта Г. Дуейн Сноупс да е в рая и да се грижи за Джейми не бе твърде приятна на Гейб, но той не каза нищо.
— Иска ми се мама да можеше да се омъжи за пастор Етън или за бащата на Роузи.
— Чип, знам, че не можеш да проумееш тези неща, но ще го приема като лична услуга, ако престанеш да се опитваш да омъжваш майка си за някой от братята ми.
— Мама няма да се ожени за теб, понеже ние двамата не се спогаждаме.
Гейб вече не можеше да измисли какво да отговори. Беше се опитал да му обясни, че това не е по негова вина. Какво повече можеше да каже?
— Не искам да ходя във Флорида! — Едуард вдигна очи, за да погледне към Гейб, но не успя да срещне очите му. — Ако двамата с теб се разбираме, бас хващам, че тя ще се омъжи за теб и тогава няма да има нужда да тръгваме оттук.
— Не знам. Може би. Има и други проблеми, които нямат нищо общо с теб. Просто не знам.
Чип го изгледа упорито и в този момент изглеждаше точно като Рейчъл.