— Аз обаче знам.
— Знаеш какво?
— Как да я накарам да промени решението си и да се омъжи за теб.
Момчето изглеждаше толкова сигурно в думите си, че за момент Гейб се изкуши да му повярва.
— Как?
Едуард започна да си къса стръкчета трева.
— Можеш да се преструваш.
— Да се преструвам ли? Не мога да те разбера?
— Можеш да се преструваш, че ме харесваш. Тогава мама ще се омъжи за теб и няма да се налага да си ходим.
— Аз… не мисля, че може да се получи.
Кафявите очи на Едуард се изпълниха с болка.
— Не можеш ли поне да се преструваш, че ме харесваш? Няма нужда наистина да е така.
Гейб се насили да срещне погледа на хлапето и да изрече лъжата възможно най-убедително.
— Аз наистина те харесвам.
— Не — поклати глава Едуард. — Но можеш поне да се преструваш. Аз също мога да се преструвам по отношение на теб. Ако и двамата се преструваме добре, мама никога няма да разбере.
Сериозността, с която говореше момчето, направо разкъсваше Гейб отвътре. Той погледна надолу към ботушите си.
— Малко е по-сложно от това. Има и други неща…
Но Чип скочи на крака, без да го слуша повече. Вече бе казал каквото трябваше и сега нямаше търпение да разгласи новината. Хукна по пътеката към гората, бягаше нагоре и викаше.
— Мамо! Хей, мамо, чуваш ли.
Гейб чу гласа на Рейчъл, отдалечен, но все пак чуваем. Седна на стъпалото и се заслуша.
— Мамо, имам да ти казвам нещо.
— Какво е то, Едуард?
— Става въпрос за мен и Гейб. Ние вече се харесваме.
В понеделник Рейчъл остави Едуард в детската градина, след това седна в колата, опитвайки се да събере всичкия кураж, с който разполагаше. Знаеше какво трябва да прави, но имаше голяма разлика между знаенето и самото му извършване. Имаше толкова много неща, които трябваше да уреди, преди да си тръгне.
Отпусна глава на прозореца на ескорта и се насили да приеме факта, че след една седмица двамата с Едуард вече ще пътуват с автобуса към Клиъруотър. Беше страшно депресирана, а сърцето си чувстваше като някаква кървяща рана в гръдния кош. Да наблюдава Едуард как се държи така, сякаш двамата с Гейб като с магическа пръчка изведнъж се бяха превърнали в приятели, беше потискащо. През цялата вечер Едуард се бе усмихвал на Гейб, макар и за слепец да бе ясно, че го прави против волята си. На лягане бе събрал последните остатъци от куража си.
— Лека нощ, Гейб. Аз наистина много те харесвам.
Гейб бе трепнал, след това се бе опитал да отговори подобаващо.
— Благодаря ти, Чип.
Тя обвиняваше Гейб, макар да знаеше, че той прави всичко възможно, за да не нарани Едуард. Това правеше безпомощността му още по-болезнена, а решението й да си тръгне й се струваше все по-умно.
Когато беше завила Едуард в леглото, тя се бе опитала да разбере как всъщност бе протекъл разговорът с Гейб, но момчето само бе поклатило глава.
— Двамата с Гейб страшно много се харесваме, така че не е нужно сега да ходим във Флорида.
Една майка излезе на паркинга и погледна към Рейчъл. Тя пъхна ключа и запали колата. Още една седмица…
О, Гейб… Защо не можеш да обичаш детето ми такова, каквото е? И защо не можеш да забравиш духа на Чери и да ме обикнеш?
Искаше й се да подпре глава на волана и да плаче докато не й останат сълзи в очите, но ако се поддадеше на слабостта, би се разпаднала на толкова частици, че сигурно повече никога нямаше да бъде същата. А и самосъжалението не би променило фактите. Нямаше да позволи синът й да израсне с мъж, който не може да го понася. А и тя не искаше да изживее остатъка от живота си в сянката на една друга жена. Преди да си замине обаче, имаше нещо, което трябва да свърши.
Ескортът придърпа, докато излизаше от паркинга. Рейчъл си пое дълбоко дъх и се отправи надолу по Уинроуд към плетеницата от малки улички, представляващи най-бедната част на Салвейшън. Зави по Орчърд, тясна уличка, осеяна с дупки, която се виеше по страничната част на един хълм. В буренясалите, неподдържани дворове се виждаха малки едноетажни къщички с олющена боя по стените. Отстрани на една къща се намираше стар шевролет, вдигнат на трупчета, до съседната пък гниеше ръждясало ремарке за пренасяне на лодки.
Малката ментовозелена къща в дъното на Орчърд беше малко по-добре поддържана от останалите. Верандата бе изметена, в двора нямаше плевели. Близо до входната врата на една кука беше провесена голяма кошница, пълна със здравец.
Рейчъл паркира на улицата и тръгна по неравната алея към къщата. Когато стъпи на верандата, чу отвътре шум от телевизор, по който даваха някаква телевизионна игра. Счупеният звънец на вратата не й се стори надежден, затова почука.