Тя преглътна буцата, застанала на гърлото й.
— Ние сме най-добрите, агънцето ми, и всеки, който не може да проумее това, просто не заслужава нашето внимание.
Тя чу ругатня и на вратата отново се появи Гейб, свил устни в ядна гримаса. Той постави ръце на хълбоците си и докато я гледаше втренчено, Рейчъл все по-ясно осъзнаваше внушителните му размери. Тя бе висока към един и седемдесет, но той я караше да се чувства малка и тревожно беззащитна.
— През всичките години, през които съм познавал брат си, за първи път го виждам да откаже помощ някому.
— От личен опит знам, Бонър, че дори и най-добрите християни си имат някакъв лимит. И за много от тях, изглежда, точно аз съм този лимит.
— Не те искам тук!
— Е, това вече е новина.
Той се намръщи още повече.
— Това място не е подходящо за дете. Той не може да се мотае тук.
Дали не омекваше? Тя бързо измисли една лъжа.
— Имам къде да го оставя.
Едуард се зарови по-дълбоко в полата й.
— Дори и да те назнача, това ще бъде за не повече от два-три дни, докато намеря някой друг.
— Разбрано — тя едва успя да прикрие вълнението си.
— Добре тогава — тросна се той. — Утре в осем. И наистина се приготви да си скъсаш задника от работа.
— Така ще направя.
— И не е мое задължение да ти осигуря място за спане.
— Имам къде да спя.
Той я изгледа подозрително.
— Къде?
— Не е твоя работа. Не съм толкова безпомощна, Бонър, просто се нуждая от работа.
Телефонът на стената иззвъня. Той отиде да го вдигне и тя се заслуша в разговора, от който чуваше само едната страна и който бе във връзка с някакъв проблем по доставка.
— Ще дойда на място и ще уточним всичко — заяви в заключение господин Чаровника.
Той затвори телефона, приближи се до вратата и я отвори. Не го направи от любезност, Рейчъл го знаеше, а само колкото да се отърве от нея.
— Трябва да отида до града. Ще говорим къде ще останеш, след като се върна.
— Казах ти, това вече е уредено.
— Ще говорим, когато се върна — тросна й се той. — Чакай ме до детската площадка. И измисли какво ще правиш с хлапето си! — той бързо излезе навън.
Рейчъл нямаше намерение да стои там достатъчно дълго, за да може той да открие, че спят в колата, затова след като чу шума от отдалечаващата се кола, тя се отправи към нейната импала. Докато Едуард подремваше на задната седалка, тя се изми, а след това се захвана да изпере мръсните им дрехи в един малък приток на Френч броуд ривър, който преминаваше през горичката. След това се преоблече в опърпаните си джинси и жълтеникава тениска. Едуард се събуди и двамата започнаха да си пеят глуповати песнички и да си разказват стари вицове, докато простираха мокрото пране по клоните на дърветата, които бяха най-близо до колата.
Сенките на късния следобед все повече се уголемяваха. Не им беше останала никаква храна и не можеше повече да отлага отиването до града. Хванала Едуард за ръката, тя пое покрай пътя, докато не се отдалечиха малко от киното, след това, виждайки приближаването на един новичък парк авеню, тя вдигна ръка за автостоп.
В колата се намираше възрастна двойка от Сейнт Питърсбърг, която прекарва лятото в Салвейшън. Те започнаха сладко да си бъбрят с нея и бяха много мили с Едуард. Рейчъл ги помоли да ги оставят при супермаркета на Ингълс, в самия край на града, и те й помахаха приятелски, докато се отдалечаваха с колата. Беше много благодарна, че не бяха я разпознали като ужасната Вдовица Сноупс.
Късметът й обаче не продължи дълго. Беше в магазина само от няколко минути, когато забеляза, че един от работниците, подреждащи щандовете, се бе вторачил в нея. Тя концентрира вниманието си върху избора на круша, която да не е напълно изгнила, от щанда за намалени цени. С крайчеца на окото си видя някаква беловласа жена да шепне нещо на съпруга си.
Рейчъл се бе променила толкова много, че вече не я разпознаваха толкова често, колкото през първата година след скандала, но това тук бе Салвейшън и тези хора я бяха виждали лично, а не само на телевизионния екран. Дори и без прическа и обувки на високи токчета, те знаеха коя е. Тя бързо пое към съседния щанд.
Близо до рафта за хляб една жена на около четиридесет години с много късо подстригана и боядисана в черно коса остави пакета, който държеше в ръката си, и се втренчи в Рейчъл така, сякаш бе видяла самия дявол.
— Ти — изплю тя една-единствена дума.
Рейчъл веднага си спомни за Керъл Денис. Беше започнала като доброволка в „Храма на Спасението“ и постепенно се бе издигнала до върха, спечелвайки си позицията на човек от много ограничения кръг на лоялни последователи, които изпълняваха ролята на помощници на Дуейн. Дълбоко религиозна, Керъл го обожаваше, като същевременно се отнасяше към него с някакъв покровителствен маниер.