Сервитьорката го потупа по рамото с върха на лакирания си в синьо нокът.
— Не мисля, че би трябвало да се тревожиш за това, отче.
— Благодаря — усмихна й се лениво той.
— По всяко време на твое разположение.
Докато сервитьорката вървеше към бара, Етън съвсем открито се бе втренчил в полюшващите й се задни части. Тя се върна след малко, за да му донесе скоча, след което отново се отдалечи със загадъчна усмивка.
— Изяж си вечерята, преди да е изстинала — тросна се Кристи.
Той отпи от новото си питие.
— Какво ти пука дали храната ми е гореща, или студена?
— Не ми пука.
— Ти си лъжкиня — той я загледа толкова настоятелно, че й се прииска да се сгърчи. — Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че все още си влюбена в мен.
— Аз пък си мисля, че се напиваш — тя направи усилие да запази самообладание. — Ти никога не си можел да пиеш алкохол.
— И какво, ако се напия?
Това вече я ядоса не на шега.
— Ти все още не си си подал оставката, Етън Бонър! Все още си редови духовник.
— Не и в сърцето си — отвърна той не по-малко ядосано. — В сърцето си вече не съм такъв.
Едва беше изрекъл последните думи и изведнъж трепна. Кристи го наблюдаваше как замръзна на мястото си, сякаш се бе заслушал в някакъв вътрешен глас, който му говореше нещо, което никак не му се искаше да чуе. Накрая промърмори нещо, което Кристи не успя да разбере, взе вилицата си и изгледа яростно рибата, готов да я набучи.
— Вече е мъртва — отбеляза тя.
— Гледай си собствената храна и остави моята на мира. Къде е солта?
— Точно до теб.
Той посегна към солницата, но колкото и да му беше сърдита, тя все още го обичаше и не можеше да понесе мисълта, че може да се натрови с нещо, затова грабна поставката със солницата още преди да я е докоснал, изтърка, доколкото можеше корозиралата капачка с още една салфетка, след това му я пъхна в ръката.
— Опитай се да не се докосваш до нищо.
Дългите му пръсти се обвиха около солницата, като същевременно очите му поглъщаха нея.
— Знаеш до какво искам да се докосна, нали?
Тя го гледаше, без да може да каже нещо.
— Искам да докосвам теб. Така, както те докосвах онази нощ в киното.
— Не искам да говоря за това.
— Аз също не искам да говоря за това — той бутна настрани порцията си, вдигна уискито и се вгледа в нея над ръба на чашата. — Искам да го направя.
Тя обърна, без да иска кутийката с кола, след това мигновено я изправи, преди да се е разляла по цялата маса. Чувстваше кожата си да гори под роклята.
— Ние… ние трябва да бъдем в Ноксвил след половин час.
— Няма да успеем. Всъщност въобще не ме пука дали ще стигнем преди конференцията да е приключила.
— Но ти вече си платил таксата за регистрация.
— Е, и какво?
— Ет…
— Хайде да се махаме оттук.
Той хвърли няколко банкноти на масата, грабна я за ръката и я изведе навън. Пулсът й значително се ускори. Това бе един нов и опасен Етън, когото тя въобще не бе познавала досега.
Повлече я надолу по стълбите и следващото нещо, което Кристи си спомняше, бе как я притиска с бедрата си към страничната врата на камарото.
— Не мога да спра да мисля за онази нощ — потърка голите й рамене с палците си и тя почувства как горещината от неговото тяло се предава и на нейното.
Покрай тях избръмча камион.
— Ти ме обичаш — прошепна той. — Не трябва ли аз да бъда този, който да отнеме девствеността ти, вместо да се отдаваш на някой случаен човек?
— Откъде… откъде въобще знаеш, че вече не съм я загубила?
— Просто знам.
Съвестта й влезе в конфликт с желанието, което изпитваше към него.
— Това не е правилно.
Той наведе глава и Кристи усети как челюстта му се движи в косата й.
— Искаш ли двамата заедно да загубим девствеността си?
— Ти не си девствен.
— Да, но вече е минало толкова време откакто не съм правил секс, че се чувствам точно като такъв.
— Аз не… не вярвам, че може да се получи по този начин.
— Разбира се, че може! — устните му докоснаха ухото й и тя усети как дъхът му гали бузата й. — Да или не. Решението е твое.
Той бе змията, която я съблазняваше. Знаеше какво изпитва към него и не беше честно от негова страна да манипулира емоциите й по този начин.
— Аз вече не съм влюбена в теб — излъга тя. — И никога не съм те обичала. Това бе просто някакво увлечение.