Ръцете му обгърнаха бедрата й и палците му опипаха миниатюрните следи, които бяха оставили ластиците на бикините й.
— Толкова хубаво миришеш. Страхотно ми харесва.
— Не съм си слагала никакъв парфюм.
— Знам.
— О, Ет… — въздъхна тя.
— Да или не?
Тя изведнъж изпита гняв и рязко отблъсна ръцете му от себе си.
— Да! Разбира се, че да! Защото съм слаба и изпитвам нужда и защото не те харесвам особено точно сега.
Очакваше това нейно избухване да го отрезви, но не се получи нищо подобно.
— Всичко ще бъде наред — само за секунди той вече бе отворил вратата и я бутна вътре.
Вместо да завие обратно към пътя, Етън просто пресече паркинга и влезе в тясната алея, водеща към рецепцията на мотела.
— О, не… — тя се втренчи ужасено в редицата от бели дървени бунгала, пред която имаше три големи бора.
В гласа му се усещаше нотка на молба, каквато тя никога не бе чувала досега.
— Не мога да чакам повече. Обещавам ти, Кристи, следващия път ще ти предложа шампанско и копринени чаршафи.
Без да я дочака да отговори, той изскочи от колата и забърза към офиса, служещ за рецепция. Върна се само след няколко минути, настани се зад кормилото и подкара към последната къщичка. Паркира несръчно, изскочи от колата и се завтече да й отвори вратата.
Преподобният пастор Бонър я вкара в бунгалото с нетърпеливостта на тийнейджър, на който най-после се е удала възможност да опита от любовта.
Когато влязоха, Етън затвори вратата след себе си и издаде въздишка на облекчение, виждайки, че стаята е доста бедно обзаведена, но чиста. Знаеше, че не би имал никакъв шанс да я задържи тук, ако беше мръсно. А не можеше да си представи да я изпусне и сега. Просто не можеше да понася повече това чувство на отчужденост между тях. Трябваше да я задържи тук, докато я бележеше за цял живот.
Нуждата, която изпитваше да я бележи, бе огромна, макар че по никакъв начин не би си позволил да го направи насила. Това бе нещо абсолютно неприемливо за него. Но искаше да я бележи така, че това никога да не може да се заличи. Искаше белег, който ще я държи до него завинаги и който отново ще ги направи най-добри приятели. И единственият начин, за който можеше да се сети, бе да го направи със секс.
Без значение какво твърдеше тя, сексът определено значеше много за нея, иначе нямаше все още да е девица. Мъжът, с когото си легнеше за първи път, щеше да бъде важен за нея завинаги и точно затова, този мъж трябваше да бъде той. Само той.
Опита се да измисли някое по-малко егоистично оправдание за това, което възнамеряваше да направи, и бързо го откри. Тя бе прекалено ценна за него, за да може да позволи някой мъж да й причини зло. Кристи бе уникална, но не всеки разбираше това. Какво би станало, ако първият й любовник не се грижеше добре за нея? Ако не разбираше колко ценна е тя в действителност?
Имаше толкова много капани, в които можеше да попадне. Кристи бе маниачка на тема чистота и това би могло да направи секса проблем за нея. Един мъж би трябвало да е много търпелив с нейните малки странности, да я отвлича с нежни ласки, с внимателни целувки, докато забравеше за хигиената и просто започнеше да се наслаждава на това, което става.
— Тази стая е много чиста — изтъкна той.
— Не съм казала, че не е.
Мисълта, че може да се разочарова, го настрои отбранително.
— Знам какво си мислиш. Но ако нещо е овехтяло, това съвсем не означава, че е и мръсно — той се приближи до леглото, отметна горната покривка и откри един снежнобял чаршаф. — Виждаш ли?
— Етън, ти пиян ли си?
Изглеждаше толкова красива, застанала там, в късата си червена рокля, с големи очи, гледащи несигурно. Усети, че преглъща със затруднение.
— Мъничко ми е замаяна главата, но не съм пиян. И чудесно знам какво правя, ако за това намекваш.
Нямаш ни най-малка представа какво правиш.
Той не обърна внимание на гласа от небесата, също както го беше пренебрегнал и в „Гордостта на Каролина“.
Старият под, застлан с линолеум, изскърца под краката му, когато се приближи до нея, взе я в прегръдката си и я целуна. Миришеше на ментова бонбона и Етън предположи, че си е сложила такава в устата, докато той бе отишъл да се регистрира. Сякаш се нуждаеше от нещо изкуствено, за да заличи собствения си сладък мирис.
Тялото й, топло и гъвкаво, се отпусна към неговото. Той прокара ръце по гръбнака й, след това я хвана за задника.
Устните й се отвориха и ръцете й обгърнаха врата му.
Той спря да мисли и се отдаде изцяло на целувката им. Нямаше никаква представа колко време е минало, когато тя се отдръпна и погледна дълбоко в очите му. Обичам те, Ет.
Устните й не помръднаха, но той я чу толкова ясно, колкото чуваше и Божия глас. Изпита невероятно чувство на облекчение. И тогава тя проговори.