— Отиваме в Кентъки — той я измъкна навън и я поведе към колата. — Няма много път до границата. Там не се изисква време за размисъл, за да се ожениш, а ние ще се оженим още тази вечер, Кристи Браун, независимо какво мислиш за това. Освен това няма да напускам духовничеството.
Вече бяха стигнали до колата. Той говореше така, сякаш бе останал без дъх и затова се спря до предната врата, за да си поеме въздух.
— Разбира се, ще направим церемония и за нашите семейства, когато се приберем. Дори може да се преструваме, че ни е за първи път, но ще се оженим тази вечер, тъй като и двамата се нуждаем неописуемо много от секс, а не бива да се отдаваме на него, преди да кажем няколко тържествени слова пред Бога… — той изведнъж млъкна и я изгледа подозрително. — Ти искаш да се оженим, нали?
Вътре в нея се надигаше вълна на неописуемо щастие. Първо се усмихна, след това се разсмя с глас.
— Да, наистина искам.
Той затвори блажено очи.
— Добре. Ще уговорим подробностите докато пътуваме.
— Какви подробности?
Той я бутна в колата.
— Къде ще живеем. Колко деца ще имаме. Кой от коя страна на леглото ще спи. Такива неща — затвори вратата й, заобиколи колата и се качи зад волана. — Освен това може би трябва да ти кажа каква е причината, поради която колата ти не искаше да запали. Малко по-рано аз откачих кабела на акумулатора, така че да пътуваш с мен. И въобще не съжалявам, така че не си мисли, че ще получиш извинение.
Тя и не искаше такова и само след няколко минути вече пътуваха по магистралата.
Развеселена, Кристи пропътува следващите деветдесет мили, слушайки най-странната лекция, която някога бе чувала. Етън винаги бе бил педант по отношение на предбрачните консултации с двойките, които бракосъчетаваше, и сега се опитваше да концентрира всичките си съвети в рамките на времето, което им бе необходимо, за да пресекат границата с Кентъки. Говореше и говореше, и пак говореше.
Кристи само се усмихваше и кимаше.
Намериха един пентекостален свещеник, който се съгласи да ги ожени, но самата церемония бе изпълнена от Етън. Той бе този, който я накара да повтори клетвите, които произнасяше, той изрече и собствените си обети с дълбок, плътен глас, който идваше право от сърцето му.
Кристи беше тази обаче, която забеляза хотела от веригата „Холидей ин“ недалеч от покрайнините на Къмбърленд фолс ризорт.
Едва бяха оставили чантите си, когато тя се хвърли на врата му и го повали по гръб на широкото легло. Изглеждаше толкова нетърпелива, толкова развълнувана и доволна от себе си, че Етън се разсмя.
— Вече си мой! — възкликна тя.
Докато той се опитваше да си поеме дъх, Кристи буквално разкъса копчетата на ризата му, след това започна да опипва токата на колана му.
Етън погледна в красивите и нетърпеливи очи на своята девствена булка.
— Кажи ми, ако те изплаша с нещо.
— Млъквай и си събувай гащите.
И двамата избухнаха в смях. Но не се смяха дълго, устите им бяха прекалено заети от горещи, влажни целувки. И тъй като никой от двамата нямаше търпение за бавно разсъбличане, те бяха голи и с прилепени едно към друго тела само след секунди.
— Красив си — въздъхна тя, милвайки го. — Точно по начина, по който си го представях.
Той погали гърдите й и се опита да възвърне гласа си.
— А ти си дори повече, отколкото си представях.
— О, Ет… Толкова ми е хубаво.
— На мен ли го казваш.
— Искам много често да правиш това.
— Напомни ми, ако забравя.
Тя издаде гърлен звук, когато Етън започна да прави кръгови движения с палци около зърната й.
— Направи го пак. О, да…
— Легни по гръб, мила, и ми позволи да си поиграя с теб.
Тя веднага се подчини. Ласките му ставаха все по-интимни и тя започна да ридае в страстта си.
— О, Ет, искам да правим всичко — тя изпъшка. — Да. Това. И искам… искам да мога да казвам всичко. Мръсни думи. Искам да говоря мръсни думи. И мръсни фрази.
— Давай тогава.
— Аз… не мога да се сетя в момента.
Той прошепна една наистина много мръсна фраза в ухото й. Очите й се разшириха и тя свърши само благодарение на ръката му.
Макар да беше толкова възбуден, че чак изпитваше болка, той се разсмя, тъй като знаеше, че е единственият човек в света, който знаеше нейната тайна.
Кристи Браун Бонър бе толкова лесна.
Тя се успокои, но сега пък той бе готов да експлодира. Копнееше да влезе в нея, но в последния момент си спомни нещо, което бяха забравили да обсъдят по време на пътуването. Погали я по косата и забеляза, че ръката му трепери от усилието, което правеше, за да се въздържа.
— Притесняваш ли се, да не би да забременееш?
— Не, не мисля — тя го изгледа изпитателно. — А ти?