Кал изскочи от джипа и бързо се отправи към нея.
— Какво става? И къде е Гейб? Тим Мърсър чул по полицейската станция, че тук има някакви проблеми.
— Гейб не е тук. И не знам къде отиде.
В този момент Кал видя екрана.
— Какво, по дяволите, се е случило?
— Някой е вилнял в киносалона снощи, след като сме затворили.
Кал изпсува под носа си.
— Имаш ли някаква представа кой е бил?
Тя поклати глава. Кал видя Одел и се забърза към стълбите. Рейчъл пък побърза да се отправи към кабината за продажба на билети. Когато стигна там, тя сложи веригата пред входа, след това издърпа дървеното магаре с надпис „ЗАТВОРЕНО“ точно по средата. Беше боядисвала собственоръчно това магаре. В същия ален цвят като кабинката.
След това влезе в кабината за продажба на билети и се загледа към пътя. Наистина ли бяха минали само шест седмици откакто бе дошла в Салвейшън? В главата й започнаха да се редят сцени от всичко, което й се беше случило през това време, подобно на сцените, показвани в някой видеоклип.
Една сянка се приближи към вратата.
— Одел иска да говори с теб.
Тя се извърна и видя Джейк Армстронг да стои на вратата. Изглеждаше по-високомерен дори и от деня, в който се бе опитал да я арестува. Изпита предчувствие за нещо неприятно, но се опита да се отърси от него.
— Идвам.
Джейк бе застанал в самата рамка на вратата, принуждавайки я да се извърне настрани, за да може да излезе от будката, без да се докосне до него. Беше направила само няколко крачки, когато видя, че полицейският шеф, Кал и Том стояха до нейния ескорт, чиито багажник бе отворен.
Първата й мисъл бе, че нямат никакво право да се ровят в колата й, но след това си спомни, че ескортът принадлежи на съпругата на Кал. И въпреки всичко поведението им не й харесваше. Почувства нарастващо безпокойство и ускори крачките си.
— Някакъв проблем ли има?
Кал се извърна към нея със злобно изражение.
— Има много голям проблем, госпожо. Предполагам, че си искала да си отмъстиш поне малко, преди да напуснеш града.
— Да си отмъстя? За какво говориш?
Одел заобиколи колата и се приближи към нея. В ръката си държеше смачкана бяла хартиена торбичка, от онези, които използваха в снекбара. Беше изцапана с нещо подобно на разтопен шоколадов сладолед.
— Намерихме стоте долара, които са изчезнали от касата. Бяха напъхани в тази торбичка, а нея намерихме под предната седалка на колата ти — той посочи с глава към кутиите на задната седалка, в които бяха събрали оскъдната си покъщнина. — Портативният телевизор на Том бе под една от тези кутии, както и радиото, за което каза, че е изчезнало.
Сърцето й заби учестено в ребрата.
— Но… аз… нищо не разбирам.
Том изглеждаше объркан и огорчен.
— Това е телевизорът, който жена ми ми подари за рождения ден. Спомняш си, че ти го казах, нали? За да мога да гледам бейзбол, докато съм на работа.
Едва сега й просветна. Мислеха си, че е била тя. Цялата й кожа настръхна от ужас.
— Чакайте малко! Не съм го направила аз. Как може дори да…
— Запази си речта за пред съдията — тросна се Кал. След това се обърна към Одел. — Тъй като Гейб не присъства, аз официално повдигам обвинение срещу нея.
Тя се хвърли към него и го хвана умолително за ръката.
— Кал, не можеш да направиш това. Не съм откраднала тези неща.
— Тогава как са се оказали в колата?
— Не знам. Но мога да те уверя, че обичам това място. И никога не бих могла да го разруша по този начин.
Можеше и да си спести последните думи. Чувствайки се така, сякаш се намираше в някакво безвъздушно пространство, тя слушаше Одел да й чете правата. Когато приключи, Кал се втренчи в нея с тежък, обвинителен поглед.
— Джейн те харесваше от самото начало — изрече горчиво той. — Ти почти успя да спечелиш дори и Етън. Той започваше да вярва, че наистина влияеш добре на Гейб. Но всичко, за което си си мислела, явно е било банковата му сметка.
Тя изведнъж се разгневи.
— Аз можех да се добера спокойно до банковата му сметка, ако исках, идиот такъв! Той ми предложи да се оженим.
— Лъжкиня — изсъска той през стиснати зъби. — Значи затова си го направила. Мислила си си за брак още от самото начало. Знаеше, че е уязвим точно сега и…
— Той не е и наполовина толкова уязвим, колкото си мислиш! — изкрещя тя. — Проклет да си, Кал Бонър, ти си…
Тя издаде болезнен стон, когато Джейк Армстронг я хвана за ръцете и ги изви зад гърба й. Преди да може да реагира, той извади чифт белезници и ги закопча на китките й, все едно беше някаква опасна престъпница.