Кал се намръщи. За миг Рейчъл си помисли, че ще каже нещо, но в същия момент Одел го потупа по гърба.
— Трябва да ти го призная, Кал. Ако не беше ти, нямаше да ми дойде наум да претърся колата й.
Щеше да се разплаче. С последни сили се опита да сдържи сълзите си и примигна към Кал.
— Никога няма да ти простя това.
За първи път на лицето му се появи някаква несигурност, но след това изражението му отново стана сурово.
— Сама си го заслужи. Опитах се да улесня нещата с онзи чек, но ти стана прекалено алчна. Между другото, още в понеделник сутринта ще го анулирам.
Джейк Армстронг постави ръка на главата й и я бутна към задната седалка на полицейската кола доста по-грубо от необходимото. Окованите й китки затрудняваха движенията й и тя залитна.
— Внимавай! — Кал я хвана, преди да е паднала и я намести на седалката.
Тя издърпа ръката си от неговата, доколкото това й бе възможно.
— Не ми трябва помощта ти!
Той сякаш не я чу и се обърна към Джейк.
— Бъдете внимателни с нея. Искам да я затворите, но не и да се държите грубо с нея. Разбра ли ме?
— Аз лично ще я наглеждам — обади се Одел.
Кал тръгна към колата си.
Едуард! Какво щеше да стане с него? Кристи я нямаше, а бавачката нямаше дори и шестнадесет години.
— Кал! — за пореден път се налагаше да преглътне гордостта заради сина си. Пое си дъх на пресекулки и се помъчи да говори спокойно. — Едуард е в апартамента на Кристи. Взела съм му бавачка, но тя е прекалено млада, за да се грижи за него по-продължително време, а Кристи я няма — нещо вътре в нея се пречупи и очите й се напълниха със сълзи. — Моля те… Той толкова ще се уплаши.
Кал я гледа втренчено в продължение на един безкраен миг, след това сухо кимна.
— С Джейн ще се погрижим за него.
Джейк затръшна вратата и седна на предната седалка до Одел. Докато полицейската кола потегляше, Рейчъл се опита да се примири с факта, че я откарват към затвора.
Двадесет и трета глава
Вече започваше да се мръква, затова Кал грабна Чип под мишница, преметна го като чувал с картофи през рамо и го понесе по стълбите към верандата.
— Ставаш все по-добър във футбола, приятелче. Направо ме измори.
Момчето се изхили, когато Кал го погъделичка леко. Беше се надявал, че играта с Чип ще му помогне да забрави поне малко това, което се беше случило няколко часа по-рано с майка му, но не се бе получило.
Погледна нагоре и видя Джейн да стои в рамката на френската врата с Роузи в ръце и почувства как нещо се свива точно в средата на гръдния му кош. Понякога му действаше точно по този начин — много силно — гледката на тези две женски същества, които обичаше повече от всичко на света. Имаше един период от живота си, когато не бе искал нито една от тях, и никога не си позволяваше да го забравя. Споменът за това го правеше смирен.
Роузи бе притиснала към себе си онзи ужасен парцалив заек и започна да рита и скимти, когато видя Чип. Влязоха вътре и Кал пусна момчето, целуна бегло жена си и пое бебето от нея.
Роузи му се усмихна доволно и го дръпна за ухото, нейния най-нов трик. Той отвърна на усмивката й и едва тогава забеляза, че Джейн изглежда неспокойна.
— Не съм бил навън повече от петнадесет минути — обърна се той неразбиращо към нея.
Тя въздъхна.
— Почакай докато видиш банята.
— Пак тоалетната хартия ли?
— И пастата за зъби. Не си й поставил капачката, а и аз не бях достатъчно бърза.
Явно разбрала, че говорят за нея, Роузи отново се усмихна щастливо и плесна доволно с ръце. Едва сега той забеляза, че цялата мирише на „Крест тартар кънтрол“.
— Роузи е голяма палавница — обади се Чип със сериозността на възрастен. — Макар че още е толкова малка, че може да се събере в шепата ми.
Кал и Джейн се спогледаха развеселено.
Роузи ритна още веднъж и протегна ръце към Чип, като в същото време изпусна заека. Кал я постави на пода и тя моментално се хвърли към краката на момчето. Чип приклекна и я погъделичка по корема, след това погледна към Кал с набраздено от тревога чело.
— Мама кога ще дойде да ме вземе?
Кал пъхна ръка в джоба на късите си панталони и започна нервно да си играе с дребните монети, които дрънкаха там.
— Знаеш ли какво, приятел, защо не останеш да спиш тук.
Джейн го изгледа изненадано, но той избягна погледа й.
— Мама съгласна ли е?
— Разбира се. Можеш да спиш точно до стаята на Роузи. Би ли ти харесало това?
— Предполагам — тревожното изражение не слизаше от лицето му. — Ако мама ми каже, че може.
— Да, тя няма нищо против.
Кал все още не бе решил как точно да съобщи на момчето новината, че майка му е в ареста. Беше се надявал на помощ от Етън, но когато се обади в хотела в Ноксвил, където се предполагаше, че трябва да е отседнал брат му, от рецепцията му казаха, че въобще не се е регистрирал там. Беше попитал за Кристи и получи същия отговор, така че вероятно двамата бяха променили плановете си. В крайна сметка бе оставил съобщение на телефонния секретар на брат си, надявайки се, че скоро ще го прослуша.