Оставаше да обясни ситуацията и на Джейн, която го гледаше по начин, красноречиво говорещ, че знае, че нещо става и затова е по-добре да й разкаже всичко. Особено след като първоначално я бе накарал да повярва, че е довел Чип в тях само за малко, докато сложат Роузи да спи.
Кал разроши закачливо косата на момчето.
— Наглеждай Роузи за няколко минути, приятелче.
— Разбира се.
Спалнята бе най-подходяща за подобен разговор, но не искаха да оставят дъщеря си за дълго сама, затова Кал отведе жена си само до кухнята. Направи последен опит да отложи момента, като я придърпа към себе си и я целуна по врата. Тя се притисна към него. Не би му отнело много време да отвлече напълно вниманието й, но с това само би могъл да отложи неизбежното.
— Чип ще остане у нас през нощта — започна той.
— Вече го разбрах. Какво става?
— Виж сега, не искам да се разстройваш, но… Ще трябва да се грижим за него, докато Рейчъл е в затвора.
— В затвора — Джейн рязко вдигна глава, удряйки го по брадичката. — Мили Боже, Кал, трябва да направим нещо! — тя се изскубна от ръцете му и грабна чантата си. — Веднага отивам при нея. Не мога да повярвам…
— Скъпа… — той я хвана за ръката и я погали. — Почакай за момент. Рейчъл е опустошила киносалона. Нейното място е в затвора.
— Какво искаш да кажеш с това, че го е „опустошила“? — изгледа го недоумяващо Джейн.
— Опустошила е кухнята, изпочупила е голяма част от оборудването, намацала е екрана с боя. Доколкото разбрах, искала е да се омъжи за Гейб и след като той не се е съгласил, решила е да му отмъсти, преди да напусне града.
— Рейчъл не би могла да направи това.
— Аз бях там, и повярвай ми, грешиш. Одел намери два автобусни билета в чантата й. Предполагам, че това е бил прощалният й подарък за Гейб.
Джейн се отпусна на един от високите столове до барплота, след това посегна и го хвана за ръката. Обичаше да го докосва. Дори и когато спореха за нещо, тя понякога го галеше.
— Но това просто не се връзва. Защо би направила такова нещо? Тя е влюбена в Гейб.
— По-скоро е влюбена в банковата му сметка.
— Не е вярно! Тя наистина го обича. Трябва само да видиш начина, по който го гледа. Вие с Етън сте толкова покровителствено настроени към Гейб, че това ви прави слепи, когато става въпрос за него.
— Май че си сляпа и ти, мила, иначе щеше да проумееш, че тя е една използвачка, готова на всичко за пари.
Нейното нежно милване продължи.
— Не намираш ли за малко странно, че една такава използвачка отглежда толкова добро и сърдечно малко момче?
— Не съм казал, че е лоша майка. Двете неща невинаги вървят заедно.
Той надникна към съседната стая, за да нагледа Роузи, но също и за да избегне погледа на Джейн, която бе споменала точно това, което глождеше и него отвътре. Нейният син не отстъпваше по нищо на всяко друго дете на неговата възраст и Кал не бе чак толкова сляп, че да не види какви грижи полага Рейчъл за него. Спомни си изражението на лицето й, когато бе изплакала след него да се погрижи за Чип. Всичката й агресивност и борбеност се бяха изпарили и тя въобще не изглеждаше да представлява каквато и да било заплаха за някого.
Джейн поклати красивата си и умна глава.
— Това просто не ми звучи правдоподобно. Откъде знаеш, че вината е нейна?
Кал й каза какво са намерили в ескорта. Докато слушаше, изражението на Джейн постепенно се промени и Кал също забрави за угризенията си спрямо вдовицата Сноупс.
— Но как съм могла да греша толкова много по отношение на тази жена? Гейб сигурно е отчаян. И въпреки всичко, не мога да повярвам, че е допуснал да я хвърлят в затвора.
Кал и Джейн нямаха тайни помежду си и той възнамеряваше да й каже какво точно се е случило, но искаше първо да сложат децата да спят. Беше почти сигурен, че щяха да влязат в спор относно това и от предишен опит знаеше, че най-добрата му защита, когато съпругата му е разстроена, е да я разсъблече гола колкото се може по-бързо, нещо, което би било много по-лесно, ако наоколо няма бебе и петгодишно хлапе.
— Хайде, скъпа, ела да спасим Чип преди Роузи да го е побъркала.
Арестът беше малък, без отделни крила за мъже и жени и шумните оплаквания на някакъв пияница огласяваха целия коридор. Рейчъл ходеше напред-назад в малката си килия и се мъчеше да преодолее паниката, но без особен успех. Страх за Едуард. Страх за самата нея. И страх, че Гейб отново е избягал, също както когато бяха умрели Чери и Джейми.