— Ти ли си опустошил киното?
— Не — той решително поклати глава. — Не знам кой го е направил.
— Защо ми каза всичко това?
Той вдигна рамене.
— Лиза и Фран за нищо ме нямат вече. Но аз все още обичам моето малко момиченце и знам, че съм ти длъжник.
Рейчъл се опита да поеме всичко, което бе чула, без емоции. Ако бе направил признанието си по всяко друго време, би била бясна, но сега просто не й бе останала енергия, за да се ядоса на Ръс Скудър.
— Добре. Каза ми го.
Той явно не очакваше да чуе някакви думи на прошка и тя не му каза нищо такова.
По-късно, докато седеше в тъмното на тясното метално легло, тя се предаде на отчаянието. Въпреки лошата й репутация, въпреки всичките доказателства, Гейб трябваше да й повярва.
Трябваше.
Дигиталният часовник на нощното му шкафче показваше четири и двадесет и осем. Кал погледна над възглавницата си към спящата до него Джейн и осъзна, че това, което го беше събудило, бе чувството за гузна съвест, комбинирано с тревога за Гейб.
Веднага след като бяха сложили децата да спят, той бе отишъл до вилата, провери дори и в къщата на родителите им, но никъде нямаше и помен от брат му.
Все още не беше казал на Джейн, че той е този, който е повдигнал обвинение срещу Рейчъл. Беше се опитвал да намери извинения да отложи този разговор, най-вече понеже мразеше да я вижда разстроена. Когато се върна, двамата се любиха, а след това неусетно се унесоха в сън. И въпреки всичко не биваше да я държи повече в неведение. Реши, че ще й разкаже всичко веднага щом се събуди. Без никакви извинения повече. И без никакви отлагания. Просто трябваше да я накара да разбере ситуацията.
Нямаше да бъде лесно. Джейн нямаше семейство, затова не би могла напълно да разбере вътрешната връзка, която съществуваше между него и братята му. А и не бе познавала Гейб достатъчно дълго, за да има представа каква мека душа е той. Но Кал го знаеше. И бе готов да брани брат си също толкова ревниво, колкото и всеки друг, когото обичаше.
Замисли се за Рейчъл, представи си я в килията и се зачуди дали също е будна, дали се тревожи за малкото си момче. Но защо не се бе замислила за него, когато бе извършила удара срещу Гейб?
Искаше му се да вярва, че е действала под влиянието на афект, без да си даде сметка за ефекта, който нейната жестокост би имала върху човек, който най-после бе успял да започне един нов живот. Но и това не я оправдаваше. Тя бе от онези хора, които мислят само за себе си, хора, които не виждат по-далече от своите собствени нужди и тревоги и сега трябваше да си понесе последствията. Поуспокоен, че все пак е постъпил правилно, Кал отново се унесе в сутрешна дрямка.
Час по-късно той бе събуден от яростно чукане, идващо откъм външната врата. Джейн също подскочи в леглото.
— Какво става?
— Стой тук — Кал вече бе станал.
Грабна един халат, облече го в движение, за да покрие голотата си, и хукна към коридора, а след това надолу по стълбите. Стигна до входната врата и погледна през шпионката. Обзе го огромно облекчение, когато видя от другата страна на вратата Гейб.
Отвори и погледна изпитателно брат си.
— Къде, по дяволите, беше?
Гейб изглеждаше много зле, изтощен, със зачервени очи и брадясало лице.
— Не мога да открия Рейчъл.
Кал се отдръпна, за да му направи път да влезе.
— Имаш ключ. Защо направо не влезе?
— Забравих. Искам да говоря с теб — той прокара ръка по косата си. — Виждал ли си Рейчъл? Трябваше да е в апартамента на Кристи, но там няма никой. Ходих и до вилата. И тя е празна. Исусе, Кал, не мога да я открия никъде. Вече започвам да си мисля, че може да си е заминала.
— Кал, какво става?
И двамата се извърнаха, за да видят слизащата по стълбите Джейн. Беше облякла розовата си нощница с рисунка на Тинкър Бел отпред. Фактът, че един сериозен физик като жена му се увлича по дрехи с анимационни герои по тях, обикновено го караше да се усмихва, но не и сега. Искаше му се да не я замесва във всичко това.
Безпокойството му нарасна още повече, когато Гейб хукна към подножието на стълбите. Брат му винаги се движеше бавно, имаше ленива походка и сдържани жестове. Но сега движенията му бяха като на обезумял.