— Не мога да намеря Рейчъл. Като последния глупак я оставих сама в киното и оттогава не съм я виждал.
Джейн изглеждаше объркана.
— Тя е в затвора.
— В затвора? — Гейб я гледаше невярващо.
Джейн го докосна по ръката, а лицето й ясно отразяваше тревогата, която чувстваше.
— Нищо не разбирам. Кал ми разказа как Рейчъл е опустошила киносалона и как ти си накарал да я арестуват.
Изминаха няколко секунди, след това Гейб и Джейн се извърнаха към Кал като по команда. Той се размърда неспокойно.
— Всъщност не съм казал, че Гейб го е направил, мила. Ти просто предположи…
Джейн го изгледа с присвити очи и Кал бързо се обърна към Гейб, опитвайки се да говори спокойно.
— Рейчъл е опустошила киното, Гейб. Съжалявам. Намерихме в нея парите от касата, както и някои други вещи, скрити в колата й. Знаех, че би искал Одел да повдигне обвинение, затова го направих вместо теб.
Гласът на Гейб прозвуча така, сякаш минаваше през някаква шкурка.
— Ти си пратил Рейчъл в ареста?
Кал посочи истината колкото се може по-меко.
— Тя е нарушила закона.
В следващия момент вече летеше през фоайето. Единият му крак закачи ръба на фонтана тип Лас Вегас, той загуби равновесие и падна назад във водата.
Гейб гледаше как водата се разпръсва над ръба на фонтана и се мъчеше да поеме достатъчно въздух в гърдите си, за да може да диша. Веднага след като се справеше с това, имаше намерение да убие брат си.
Кал се изправи в басейна, а халатът му заплува около него.
— Тя разби киното ти! Мястото й е в затвора!
Гейб го изгледа яростно и понечи да се хвърли към фонтана, но Джейн го хвана в последния момент и застана между тях.
— Стига! Това няма да помогне на Рейчъл.
— Да помогне на Рейчъл, дрън-дрън! — извика Кал, бършейки водата по лицето си. — Гейб е този, който се нуждае от помощ.
Гейб заобиколи Джейн, наведе се и хвана брат си за яката на халата.
— Това си е моето кино, копеле такова, не твоето! И не си имал никакво право!
Той го блъсна обратно във водата.
Божичко… целият бе плувнал в пот. Рейчъл бе в ареста и това до голяма степен бе по вина на Кал, но той също беше виновен, тъй като бе побягнал оттам. В онзи момент единственото нещо, което му се искаше да направи, бе да се махне, да се скрие някъде. Беше постъпил като страхливец.
Трябваше да се добере до нея. Обърна се към вратата, но в следващия миг замръзна на мястото си, чувайки един познат глас откъм горната част на стълбището.
— Гейб?
Погледна нагоре и видя Чип, облечен в своята „Macho Man“ тениска и къси памучни панталонки. Кестенявата му коса бе разрошена, а сребърни вадички от сълзи проблясваха на бузите му.
— Гейб — прошепна детето. — Къде е мама?
Той почувства, че сърцето му ще се пръсне, но този път то нямаше да разпръсне злоба и злъч. Изкачи стълбите, вземайки ги по две наведнъж, и грабна детето в ръце.
— Всичко е наред, приятел. Ей сега отивам да я доведа.
Кафявите детски очи срещнаха неговите.
— Искам си мама.
— Знам, че я искаш, сине. Знам.
Усети как Чип потръпва в ръцете му и разбра, че е започнал да плаче. За да не прави това достояние и на другите, той го занесе в спалнята за гости. Там нямаше подходящ стол, затова Гейб седна на ръба на леглото и постави момчето в скута си.
Чип плачеше беззвучно, като мъж. Гейб го притисна към гърдите си и погали косата му. Колкото и да му се искаше да побегне към Рейчъл, първо трябваше да се погрижи за детето.
— Нещо лошо се е случило с мама, нали?
— Станало е някакво недоразумение, някакво голямо объркване. Майка ти е на сигурно място, но се опасявам, че може да се е уплашила, затова трябва да отида да я прибера.
— Аз също съм уплашен.
— Знам, момчето ми, но аз ще доведа майка ти тук наистина много скоро.
— Тя ще умре ли?
Гейб притисна устни към върха на детската главичка.
— Не, няма да умре. Всичко ще бъде наред. Може би ще е малко уплашена, но нищо повече. Вероятно и бясна. Майка ти понякога наистина побеснява.
Чип се притисна към него и Гейб го погали по ръката. Изпита такова удоволствие, че и на него му се прииска да заплаче.
— Защо бащата на Роузи седеше във фонтана?
— Той ъъъ… се подхлъзна.
— Гейб?
— Да.
— Прощавам ти — прошепна детето.
Сълзи запариха в очите на Гейб. Чип бе предложил опрощението си прекалено лесно. Толкова много искаше да има някаква сигурност, че би направил всичко, за да я постигне, дори бе готов да забрави всичките неприятности, които му бе причинил Гейб.
— Няма нужда да ми прощаваш. Моето държание беше много лошо. Може би е добре да помислиш още малко за това.
— Добре.
Гейб взе детската ръка в своята и го погали по дланта с палец. Главата на момчето отново се отпусна на гърдите му.