— Ти си го видял?
Очакваше на лицето му да се появи до болка познатото й сдържано, някак отнесено изражение, както винаги досега, когато станеше въпрос за сина й, но Гейб изглеждаше по-скоро разтревожен.
— Не му казах, че са те арестували.
— А какво му каза?
— Че е станало недоразумение и отивам да оправя нещата. Но той е чувствително дете и веднага разбра, че нещо не е наред.
— Сигурно си представя най-лошото.
— Направих му легло, така че да може да спи до креватчето на Роузи. Мисля, че това малко го поуспокои.
Тя се втренчи в него.
— Направил си му легло?
Гейб я изгледа косо.
— Нека да оставим това засега, моля те, Рейч.
Искаше й се да го разпитва още, но реши да почака. Минаха още около два километра, без да изрекат нито дума. Трябваше да му каже за Ръс Скудър, но бе прекалено уморена, а и той изглеждаше напълно отнесен в някакви свои мисли. Без никакво предупреждение Гейб спря колата на банкета, свали стъклото на вратата до себе си и се втренчи в нея. Изглеждаше толкова особено, че тя се подплаши.
— Има нещо, което не ми казваш, нали?
— Не — отвърна Гейб. — Просто се опитвам да реша как да се справя с всичко това.
— С кое по-точно?
Той се наведе към нея, плъзна пръсти по прасеца й и го вдигна.
— Знам, че преживя много, Рейч, но аз имам нужда от нещо, което само ти можеш да ми дадеш.
Объркана, тя го гледаше как събува обувката й. Дали искаше да се любят? Не, не и тук. Вече бе напълно светло и макар движението да не беше оживено, в никакъв случай не можеха да разчитат на необходимото уединение.
Той събу и другата й обувка и я целуна нежно по устните. Хареса й много, почувства го повече като милувка, отколкото като признак, че я желае, и й се прииска да продължава да я целува по този начин. Но Гейб се отдръпна, прибра косата й назад и я загледа с нежен поглед.
— Знам, че съм негодник. Знам, че съм безчувствен и егоист и още десетки други неща, но не мога да те гледам в тези обувки дори и минута повече — само с едно движение на китката той хвърли и двете й обувки през прозореца.
— Гейб!
Включи на скорост и отново подкара напред.
— Какво правиш? — тя се извърна в седалката и се опита да намери с поглед скъпоценните си обувки. — Те са всичко, което имам!
— Не за дълго.
— Гейб!
Топлата му, успокояваща ръка отново докосна бедрото й.
— Мълчи. Просто замълчи, моля те, мила!
Тя се отпусна обратно в седалката. Гейб явно бе полудял. Това бе единственото обяснение. Вероятно опустошаването на киното го бе довело до това състояние.
Чувстваше главата си като наквасен самун хляб и просто не бе в състояние да разсъждава. Щеше да премисли всичко по-късно.
Вратите с молещи се ръце стояха отворени. Гейб мина през тях и спря мерцедеса точно в центъра на двора. Единият от чорапите й се бе изхлузил, докато Гейб събуваше обувката й, и тя се наведе, за да свали и другия, след това отвори вратата си.
Той погледна към нея.
— Казах ти, че ще вляза да го взема.
— Не се страхувам от брат ти.
— Не съм казал, че се страхуваш.
— Ще вляза с теб.
Тя изкачи боса предните стълби. Косата й не бе виждала гребен от предния следобед, роклята й беше ужасно измачкана, но тя не се чувстваше виновна за нищо и затова нямаше намерение да се крие от Кал Бонър.
Гейб вървеше отстрани, сериозен и солиден, сякаш щеше да остане до нея завинаги. Само дето не беше така. Тя щеше да го остави зад гърба си още утре сутринта, когато двамата с Едуард поемеха с автобуса към Флорида.
Вратата не беше заключена и той нежно я побутна напред. Джейн изглежда бе очаквала появяването им, тъй като веднага се появи откъм кухнята. Беше облечена с джинси и тениска. Обикновено привързаната й на плитка коса сега бе пусната, а по лицето й нямаше никакъв грим.
— Рейчъл! Добре ли си?
— Да, добре съм. Само малко съм уморена. Едуард стана ли вече?
— Роузи тъкмо го събуди — тя хвана Рейчъл за ръцете. — Съжалявам. Не знаех какво е направил Кал допреди няколко часа.
Рейчъл само кимна, без да знае какво да отговори. В този момент откъм горната част на стълбището се чу бебешки писък, последван от момчешки смях. Рейчъл вдигна глава и видя от детската стая да излиза Кал с Роузи и Хорс под едната мишница и с Едуард под другата. Той поклащаше и двете деца и издаваше звук, подобен на парен локомотив, но когато видя триото във фоайето, замръзна на мястото си.
Едуард веднага я забеляза. Беше облечен в същите морскосини къси панталонки, с които беше, когато го остави предния ден с бавачката, но синята тениска, която очевидно му беше доста голяма, явно бе на Джейн, тъй като на гърдите имаше надпис: „Физиците го правят теоретично“.