— Мамо!
Искаше й се да хукне към него и да го притиска към себе си, докато всичките й страхове изчезнат, но това само би го изплашило.
— Здравей, сънливко.
Кал го пусна на килима и той се втурна надолу по стълбите, придържайки се с една ръка към парапета.
— Гейб! Ти каза, че ще я доведеш! — той прекоси фоайето и се хвърли в краката й. — Знаеш ли какво стана! Роузи се наака в памперса си и умириса цялата стая и баща й я нарече Роузи Миризливката.
— Наистина?
— Беше голяма каша.
— Сигурно.
Рейчъл вдигна очи и погледна към Кал, който слизаше по стълбите с дъщеря си в ръка. Той отвърна на погледа й със студено кимване.
— Кафето е готово, влизайте в кухнята — обади се ентусиазирано Джейн. — Ще видя какво мога да приготвя набързо за закуска.
Рейчъл хвана Едуард за ръката.
— Благодаря, Джейн, но ще трябва да вървим.
— Но, мамо, бащата на Роузи каза, че мога да си взема малко от неговите „Лъки Чармс“.
— Може би някой друг път.
— Но аз искам сега. Може ли? Моля те… — за нейна изненада синът й се обърна към Гейб. Гласът му видимо притихна, а целият му маниер стана някак си по-предпазлив. — Моля те, Гейб!
За нейна изненада Гейб протегна ръка и го потърка по рамото. Това бе съвсем непринудено докосване и в гласа му се почувства нежна нотка, която безкрайно я изненада.
— Мисля, че майка ти е много уморена. Какво ще кажеш, ако ти купя една кутия „Лъки Чармс“ по пътя към къщи.
Очакваше Едуард да се отдръпне, но той не го направи. Вместо да се помоли пак на нея, той продължи да говори на Гейб.
— Но тогава няма да мога да видя как Роузи си слага храна в косата. Тя го прави, Гейб. Наистина… И много ми се иска да го видя.
Гейб погледна към нея.
— Какво ще кажеш, Рейчъл?
Рейчъл обаче бе толкова зашеметена от промяната в отношението им един към друг, че не отговори веднага, и Джейн използва случая, за да се намеси.
— Знам, че си уморена, Рейчъл, но така или иначе трябва да хапнеш нещо. Нека да ти приготвя закуска, преди да си тръгнеш — и с решителен жест я поведе към кухнята.
Мъжете ги последваха, мълчаливи и предпазливи. Едуард обаче не можеше да усети напрежението между възрастните. Бягаше напред-назад между Роузи, Гейб и Кал, разпитвайки за „Лъки Чармс“ и навиците на хранене на Роузи, като същевременно със съвсем сериозен глас разправяше някаква история за времето, когато е бил бебе. Тогава, кълнеше се той, един ден в сегашната стая на Роузи дошъл да го посети истински динозавър. Мъжете много внимателно слушаха брътвежите му, вероятно защото по този начин не се налагаше да разговарят помежду си.
Рейчъл се извини и отиде до банята, където се освежи, доколкото това бе възможно. Когато се върна, Джейн тъкмо отваряше кутия с материал за палачинки. Едуард се бе покачил на един от високите столове до барплота и ядеше от една купа с овесени ядки, докато Кал хранеше настанената в своето специално столче Роузи с някакво детско пюре. Гейб стоеше настрани, облегнат на барплота, с голяма чаша кафе в ръка.
Джейн вдигна очи от кутията, която отваряше, след това погледът й бе привлечен от босите крака на Рейчъл.
— Нещо случило ли се е с обувките ти?
Гейб изгледа ядосано брат си и заговори преди Рейчъл да е успяла да го направи.
— Одел й ги е конфискувал. Прекарала е нощта боса на циментовия под.
Джейн погледна ужасено към Рейчъл. Тя повдигна едната си вежда и с едва забележимо движение поклати глава. Какво му ставаше на Гейб? Това бе втората му лъжа за тази сутрин. Изглежда искаше да накаже брат си по някакъв начин.
Джейн само прехапа долната си устна и отново насочи вниманието си към сместа за палачинки. Кал обаче веднага опита да се защити.
— Казах им да се грижат добре за нея, Гейб. И Одел обеща.
В този момент се намеси Едуард.
— Майката на Роузи ми показа компютъра си снощи и видях всичките онези планети да се движат, а тя каза, че те били част от… ъъъ… — той погледна към Джейн и познатото разтревожено изражение се появи на лицето му. — Забравих.
— От Слънчевата система — усмихна се Джейн.
— Да, спомних си.
Звънецът на вратата иззвъня и Кал скочи, за да отвори. Беше едва седем и половина, прекалено рано за някой случаен посетител, но когато дочу гласа на Кал от коридора, Рейчъл бързо се сети кой е дошъл.
— Къде беше? — чу тя да казва Кал. — Трябваше да си в Ноксвил, а от хотела ми казаха, че въобще не си се регистрирал.
— Промених си плановете.
При звука от гласа на Етън, Рейчъл погледна мрачно към Джейн.
— Още един спасител на Гейб пристига. Голяма съм късметлийка, няма що…
Гейб начумерено измърмори нещо, остави чашата си на тезгяха и се отправи към фоайето.