В кухнята се възцари тишина. Един по един всички погледи се насочиха към Кал.
Най-накрая той вдигна глава и се обърна към Гейб.
— Не знам как точно ще го направиш, брат ми, но най-добре измисли някакъв сигурен начин да не я допуснеш до автобуса утре — той посочи с глава към босите нозе на Рейчъл. — Това би било добро начало.
— Радвам се, че мислиш така — отвърна сухо Гейб.
Кал се извърна по посока на хола.
— Хей, Чип! Можеш ли да дойдеш за минутка?
Рейчъл скочи на крака с Роузи в ръце.
— Кал Бонър, заклевам се, ако кажеш нещо на сина ми за…
— Да? — Едуард се появи на вратата.
Роузи избра точно този момент, за да залепи една влажна целувка на бузата на Рейчъл. Тя изгледа сърдито Кал, след това потупа леко бебето по памперса.
— Благодаря ти, мила!
Кал разроши косата на Едуард.
— Чип, майка ти и Гейб трябва да си поговорят за нещо. Това е добро нещо, не е лошо, затова не се безпокой. Но работата е там, че трябва да са сами, докато си говорят, затова какво ще кажеш да останеш още малко тук? Можем да поиграем футбол, а и съм сигурен, че леля Джейн няма да има нищо против да включи компютъра си и да ти покаже някоя от нейните планети.
Леля Джейн? Рейчъл повдигна вежди.
— Аз наистина не мисля…
— Страхотна идея! — прекъсна я Етън. — Какво ще кажеш, Чип?
— Може ли, мамо?
Само Рейчъл чу шепота на Гейб зад себе си.
— Ако откажеш, големият ми брат ще те набие.
Не й се искаше да остава насаме с Гейб и с неговото скаутско чувство за дълг. Това, от което се нуждаеше, бе истинска любов, а не саможертва. А след като е обичал Чери, как би могъл да обикне една жена с толкова много недостатъци като нея? Толкова много й се бе искало да избегне мъчителното сбогуване, но изглежда нямаше да й се удаде.
Тя огледа стаята, търсейки съюзник, но най-вероятният такъв гледаше отнесено, сякаш се бе потопила отново в своя свят от атоми и планети. Малкото същество в ръцете й бе очарователно, но напълно безполезно в сегашната ситуация. Синът й в момента мислеше единствено за футбол и компютри. Оставаха само братята Бонър.
Погледът й се премести от лицето на Кал към Етън и след това обратно. Това, което видя, накара стомахът й да се свие. Беше достатъчно лошо, когато тези мъже я смятаха за враг на Гейб, но сега явно бяха решили, че всъщност е добра за брат им. Потрепери, когато си помисли докъде можеха да ги доведат подобни мисли.
— Майка ти няма нищо против — обяви Етън.
— Наистина можеш да останеш тук — добави Кал.
Единствено Гейб се заинтересува и от нейното мнение.
— Съгласна си, нали?
Не би могла да откаже, без да изглежда като чудовище, затова само кимна с глава.
— Ура-а-а! — възкликна Едуард. — Роузи, мога да остана!
Роузи отпразнува новината като удари няколко леки шамарчета на Рейчъл с малките си, влажни ръце.
Гейб я поведе към вратата, но ги спря гласът на Джейн, явно излязла най-после от своя транс.
— Рейчъл, искаш ли да ти дам някакви обувки? Мисля, че имам чифт сандали, които…
— Няма да има нужда от тях — намеси се Гейб.
Вече бяха стигнали до входната врата, когато Кал се забърза към тях.
— Рейчъл?
Тя замръзна, твърдо решена да не приеме нито една дума от извинението му.
Но вместо да се извинява, той й се усмихна по начин, който би могъл да разтопи сърцето на всяка жена. Това, изглежда, обясняваше и как толкова съвършена жена като Джейн се е влюбила в един такъв тип като него.
— Знам, че ме мразиш и че сигурно никога няма да можеш да ми простиш, но… — той се почеса по брадичката. — Мога ли да си получа Роузи обратно?
Двадесет и пета глава
Гейб спря душа във вилата, грабна една хавлия и бързо се подсуши. Трябваше да използва може би последния си шанс. Независимо от всичко трябваше да вкара малко здрав разум в тази нейна упорита глава. Животът му зависеше от това.
Уви хавлията около кръста си и излезе в коридора.
— Рейч?
Никакъв отговор.
Усети как го обзема паника. Беше му предложила той пръв да си вземе душ. Ами ако това беше само номер, за да се отърве от него, да грабне Чип и да изчезне от града?
Хукна надолу по коридора и бързо отвори вратите на спалнята на Чип, на своята, а след това и на нейната. Никъде не беше заминала. Просто беше заспала върху неразстланото легло — така, както си беше с омачканата рокля.
Той въздъхна с облекчение. Усмихна се, облече се и прекара по-голямата част от следобеда просто седейки до леглото й. Харесваше му да я наблюдава как спи и си мислеше, че това е най-красивата гледка, която някога е виждал.
След три часа тя най-после се размърда, но Гейб не беше там, тъй като бе излязъл да провери как е Туити. И добре направи.